Уолтър Айзъксън - Стив Джобс

Въпреки оптимистичното му изявление здравето му е силно влошено и го раздира нетърпима болка. Подлага се на нов цикъл на противоракова терапия с ужасяващи странични ефекти. Кожата му започва да изсъхва и да се пука. В търсене на алтернативно лечение отива в Базел, Швейцария, за да пробва един експериментален хормононасочен радиационен метод. Подлага се и на друг експеримент — радионуклидна терапия на пептидните рецептори.

След като цяла седмица е подложен на натиск от юристите на фирмата, Джобс най-сетне се съгласява да си вземе отпуск по болест. Съобщава го на 14 януари 2009 г. с друго отворено писмо до служителите на „Епъл“. Отначало обвинява за това решение недискретността на блогърите и пресата: „За жалост любопитството към моето здраве продължава да тревожи не само мен и семейството ми, а и всички работещи в «Епъл».“ После обаче признава, че лечението за хормоналния му дисбаланс не е толкова просто: „През изминалата седмица научих, че здравословните ми проблеми са по-сериозни, отколкото смятах първоначално.“ Джобс съобщава, че Тим Кук отново ще поеме ръководството на текущите дейности на фирмата, но самият той остава изпълнителен директор и ще участва във вземането на важни решения до юни месец, когато планира да се върне.

Той редовно се консултира с Бил Кембъл и Арт Левинсън, които са едновременно негови лични здравни съветници и участници в управлението на компанията. Останалите членове на борда на директорите обаче не са така добре информирани, а на акционерите е подадена грешна информация. Това създава юридически проблеми и Комисията по ценните книжа започва разследване дали компанията е укрила „съществена информация“ от притежателите на акции. Ако ръководството е разпространявало лъжливи сведения или премълчало информация, която има отношение към финансовото състояние на фирмата, това е измама — углавно престъпление. Тъй като Джобс и обаянието му са тясно свързани с възраждането на „Епъл“, заблудата относно здравословното му състояние действително може да се тълкува като нарушение. В мътния свят на юридическата практика обаче може да се настоява, че един изпълнителен директор има право на лична неприкосновеност. Казусът на Джобс е особено труден за решаване, тъй като той високо цени личното си пространство и олицетворява фирмата си повече от всеки друг висш ръководител. При всеки опит да го накарат да разкрие повече информация за себе си, той реагира силно емоционално, като понякога крещи и плаче едновременно.

Кембъл цени приятелството си с Джобс и не иска по силата на служебното си положение да бъде задължен да разкрие подробности за здравето му, затова предлага да подаде оставка.

— Личната неприкосновеност е много важна за мен — споделя по-късно. — С него сме приятели от цяла вечност.

В крайна сметка юристите решават, че не е необходимо Кембъл да подава оставка от управителния съвет, но трябва да се откаже от поста директор. На негово място идва Андреа Юнг от „Ейвън“. Разследването на Комисията по ценните книжа в крайна сметка не довежда до нищо и управителният съвет се мобилизира, за да защити Джобс от натиска да разкрие допълнителна информация.

— Медиите искаха да им изсипем още лични подробности — разказва Ал Гор. — Само от Стив зависеше дали ще разкрие повече, отколкото изисква законът, а той категорично отказваше да жертва правото си на лична тайна. Трябваше да уважим желанието му.

Попитах Гор дали управителният съвет не трябваше да бъде по-откровен в началото на 2009 г., когато на акционерите не е съобщено, че Джобс е толкова болен. Ето какво отговори той:

— Наехме външен юрист да ни разясни какви са изискванията на закона и добросъвестната практика и направихме всичко по правилата. Може да изглежда, че се оправдавам, но критиките адски ме ядосаха.

Един член на съвета не е на това мнение. Джери Йорк, бившият финансов директор на „Крайслер“ и IBM , не прави публични изявления, но споделя неофициално пред репортер от „Уолстрийт Джърнъл“, че бил „отвратен“, когато научил, че компанията крие здравословните проблеми на Джобс:

— Честно казано, идеше ми да подам оставка.

„Джърнъл“ публикува коментара на Йорк след смъртта му през 2010 г. Оказа се, че е давал неофициална информация и на „Форчън“, която списанието използва през 2011 г., след като Джобс си взе трети отпуск по болест.

Някои хора в „Епъл“ се съмняват, че цитатите, приписвани на Йорк, са точни, тъй като той никога не е повдигал официални възражения. Бил Кембъл обаче смята, че са достоверни, защото в началото на 2009 г. Йорк му се е оплакал.