Уолтър Айзъксън - Стив Джобс

С помощта на тези реклами популярност придобиват редица нови групи. Сред тях най-известни са „Блек Айд Пийс“; рекламата с тяхната песен Hey Mama е класика в силуетния жанр. Често когато предстои да се направи някоя нова реклама, Джобс променя мнението си в последния момент. Обажда се на Винсънт и го кара да спре продукцията. Казва му: „Звучи твърд поп“ или пък „Звучи банално“. После добавя: „Дай да я спрем“. Джеймс се шашва, започва да се суети и се опитва да го уговори. „Почакай малко, сигурен съм, че ще е супер“ — спори той. В крайна сметка Джобс омеква, рекламата се появява на бял свят и той се влюбва в нея.

Джобс представя iPod на 23 октомври 2001 г. по време на един от типичните си зрелищни спектакли. „Ще ви подскажа: не е «Мак»“ — гласи закачливият текст на поканата. След като описва техническите възможности на продукта и настъпва време да го покаже, Джобс не изпълнява коронния си номер с отиването до масата и дръпването на кадифеното покривало. Вместо това казва:

— Имам нещо в джоба си. — Бръква в джоба на дънките си и измъква оттам лъскавото бяло уредче. — Това невероятно малко устройство побира хиляда песни… А самото то се побира в джоба ми. — Пъхва го обратно и бавно слиза от сцената под бурни ръкопляскания.

Първоначално в средите на технологичните маниаци витае скептицизъм, особено по отношение на цената от 399 долара. По блогове и сайтове се разпространява шегата, че iPod означава „цените се определят от идиоти“. Независимо от тези начални реакции, скоро то става хит сред потребителите. Нещо повече — iPod става олицетворение на всичко, в което е предопределена да се превърне „Епъл“: поезия, обвързана с технологията, изкуство и творчески импулси, преплетени с инженерна наука, дизайн, който е едновременно смел и опростен. Лесен е за употреба, защото е резултат от интегрирана система: компютър, FireWire , самото устройство, софтуер и възможност за работа със съдържанието. Когато извадиш айпода от кутията му, той е толкова красив, че сякаш излъчва сияние. Пред него останалите музикални плейъри изглеждат като боклуци, измислени и изработени в Узбекистан.

От времето на първия „Мак“ компанията не е имала толкова ясна продуктова стратегия, нито толкова точна визия за бъдещето си развитие и място.

— Ако някой някога се зачуди защо съществува „Епъл“, ще му покажа това [ iPod ], защото то е един доста добър пример — казва Джобс на Стив Леви от „Нюзуийк“ по онова време.

Возняк, който по принцип изпитва силно недоверие към интегрираните системи, преразглежда философията си.

— Леле, наистина има логика „Епъл“ да са първите, които са се сетили за това! — ентусиазирано заявява той, когато се появява iPod . — В крайна сметка, през цялата си история „Епъл“ прави и хардуера, и софтуера, затова те работят най-добре заедно.

В същия ден, когато Леви пише ревюто си за iPod , той има среща за вечеря с Бил Гейтс и му показва устройството.

— Видяхте ли го вече? — пита.

И разказва каква е била реакцията му:

— Гейтс изпадна в особен унес, който ми напомни за онези сцени в научнофантастичните филми, когато извънземното открива някакъв нов, напълно непознат предмет. То създава нещо като енергиен тунел между себе си и предмета, през който сякаш „всмуква“ директно в мозъка си цялата възможна информация за непознатия обект.

Известно време Гейтс си играе със скрола и пробва всички възможни комбинации на копчетата, а погледът му остава прикован в екрана.

— Страхотен продукт — казва най-накрая. После, след кратко мълчание, добавя замислено: — И става само за „Макинтош“, така ли?

В началото на 2002 г. „Епъл“ се сблъсква с ново предизвикателство. Благодарение на интегрираната система и неразривната връзка между iPod , софтуера iTunes и компютъра, човек лесно може да работи с музиката, която вече притежава. За да си набави нови песни обаче, трябва да излезе от тази уютна, изолирана среда и да си купи диск или пък да свали песните от интернет. Вторият вариант обикновено означава да се ровиш в сайтовете за споделяне на файлове и да използваш разни пиратски прийоми. Затова Джобс иска да предложи на притежателите на iPod начин за сваляне на песни, който е едновременно прост, безопасен и законен.

По същото време музикалната индустрия също се сблъсква с предизвикателство, макар и по-различно. Владенията й са нападнати от банда пирати — Napster, Grokster, Gnutella, Kazaa — които предоставят безплатно песни на всички желаещи. Това е отчасти причината легалните продажби на дискове да спаднат с 9% през 2002 г.