Уолтър Айзъксън - Стив Джобс

И така, Джобс се заема да създаде iTunes магазин и да убеди петте най-големи звукозаписни компании да разрешат в него да се продават дигитални версии на песните им.

— Никога не ми се е случвало да отделям толкова време, за да накарам някого да направи онова, което е добро за него — спомня си той.

Тъй като компаниите се притесняват за това, как ще се прави ценообразуването и как албумите ще се разбиват на отделни песни, Джобс решава новата услуга да се предлага само за „Макинтош“, който държи едва 5% от пазара. Така биха могли да тестват идеята му при съвсем нисък риск от загуби.

— Използвахме малкия си пазарен дял като предимство. Доводът ни бе, че дори магазинът ни да навреди на пазара, няма да разруши цялата вселена — разказва Джобс.

Той иска дигиталните песни да се продават на цена 99 цента, което прави покупката им лесна и подвластна на импулса. От сумата звукозаписните компании ще получават 70 цента. Джобс настоява, че тази алтернатива е доста по-привлекателна от месечния абонамент. Вярва, че хората създават особена емоционална връзка с песните, които обичат. Те искат да притежават Sympathy for the Devil или Shelter from the Storm , не просто да ги наемат. Както казва тогава на Джеф Гудел от „Ролинг Стоун“:

— Смятам, че дори и музикалният еквивалент на „Второто пришествие“ ( The Second Coming ) може да няма успех, ако се пусне по абонаментния канал.

Освен това Джобс настоява в магазините iTunes да се продават и отделни песни, не само цели албуми. Именно това е и най-сериозната причина за конфликта със звукозаписните компании, които правят пари от продажбата на албуми с две-три страхотни песни и десетина посредствени, които са само за пълнеж. За да получат онази песен, която искат, потребителите трябва да закупят целия албум. Някои музиканти пък смятат, че от артистична гледна точка не е добре произведенията им да бъдат „разчленявани“.

— Добрият албум си има собствен ритъм и течение — казва Трент Резнър от „Найн Инч Нейлс“. — Песните се допълват. Това е моят начин за правене на музика и така ми харесва.

Възраженията обаче са по-скоро теоретични.

— Пиратството и свалянето на музика от интернет вече се бяха погрижили за разчленяването на албумите — припомня си Джобс. — Нямаше начин да се преборим с пиратите, освен ако не продаваме отделни песни.

В центъра на проблема стои пропастта между хората, които обичат технологията, и онези, които обичат изкуството. Джобс пък държи и на двете, както вече е демонстрирал в „Пиксар“ и „Епъл“, затова иска да изгради мост над тази бездна. Ето какво обяснява той по-късно:

Когато отидох в „Пиксар“, разбрах, че има едно особено разделение. Технологичните компании не разбират творчеството. Не оценяват интуитивното мислене, каквото притежават например музикалните агенти в която и да било музикална компания (те могат да прослушат работата на стотици музиканти и да усетят кои пет от тях ще имат успех). Вместо това си мислят, че творческите хора по цял ден се излежават на кушетките си и зяпат тавана. Смятат ги за недисциплинирани, защото никога не са виждали колко мотивирани и последователни са работещите в „Пиксар“ например. От друга страна, в музикалните компании нямат ни най-малка идея какво представляват технологиите. Мислят си, че могат просто да излязат и да наемат няколко инженери. А пък това е все едно ние от „Епъл“ да си наемем някакви случайни типове да правят музика за нас. В най-добрия случай ще попаднем на посредствени продуценти и музиканти — точно както музикалните компании в крайна сметка се забъркаха с некадърни инженери. Аз съм един от малкото, които разбират, че трябва да притежаваш интуиция и творческо мислене, за да създаваш технологични продукти. Едновременно с това знам, че за да правиш нещо артистично, да твориш, трябва да си много дисциплиниран.

Джобс започва да си блъска главата как да накара музикалните компании да участват в замисления от него iTunes Store . Той отдавна се познава с Бари Шулер, изпълнителния директор на подразделението AOL на „Тайм Уорнър“.

— Пиратството пречи на всички, направо ще ни гръмнат бушоните така — казва Шулер на Джобс. — Трябва да използваш довода, че твоята услуга е цялостна, че притежаваш всичко необходимо — от iPod до магазина — и следователно предлагаш най-добрата защита за музиката.

Един ден през март 2002 г. Джобс се обажда на Шулер, който пък решава да включи в конферентен разговор и Видич. Джобс пита Видич дали би дошъл в Купертино заедно с изпълнителния директор на „Уорнър Мюзик“ Роджър Еймс. Този път Джобс е очарователен. Еймс е язвителен, забавен и интелигентен британец, който напомня на Джеймс Винсънт и Джони Айв, а Джобс харесва такива хора, затова се представя откъм най-добрата си страна. В началото на срещата дори играе необичайната за него роля на дипломат. Еймс и Еди Кю, който отговаря за iTunes , започват да спорят защо радиото не е толкова популярно в Англия, колкото в Съединените щати. Джобс се намесва с думите: