Уолтър Айзъксън - Стив Джобс

— „Сони“ никога няма да измислят какво да се направи — казва Айовин на Морис.

Двамата се съгласяват да прекратят работата със „Сони“ и вместо това да се договорят с „Епъл“.

— Нямам никаква представа как „Сони“ изпуснаха тази възможност, умът ми не го побира. Това е издънката на столетието! — заявява Айовин. — Освен това Стив уволняваше служители, ако различните отдели не работеха заедно, докато отделите на „Сони“ воюваха един с друг.

И наистина, „Сони“ представлява пълната противоположност (и то не в добрия смисъл) на „Епъл“. Компанията има подразделение за електроника, което произвежда нелоши продукти, както и музикално, включващо множество обичани изпълнители като Боб Дилън. И двете обаче се стараят да защитят само собствените си интереси и така компанията никога не успява да се организира и да пусне собствена цялостна услуга.

Анди Лак, новият изпълнителен директор на „Сони Мюзик“, има незавидната задача да преговаря с Джобс за това „Сони“ да продава музиката си в iTunes Store . Интелигентният, макар и много невъздържан Лак току-що е поел поста. Преди това е направил завидна кариера в сферата на телевизионната журналистика, бил е продуцент в „Си Би Ес Нюз“ и президент на Ен Би Си, и много добре знае как да преценява хората и същевременно да запазва чувството си за хумор. Той веднага осъзнава, че идеята „Сони“ да продава песните си в магазините iTunes е едновременно откачена и абсолютно задължителна — нещо, което впрочем важи за голяма част от решенията в музикалния бизнес. „Епъл“ са в ролята на пладнешки обирджии — правят пари не само от процента си от продажбите на песни, но и от стимулирането на продажбите на iPod . Лак вярва, че след като музикалните компании имат такава роля за успеха на iPod , би трябвало да получават процент от печалбата за всяко продадено устройство.

В много от разговорите им Джобс се съгласява с него и заявява, че иска да бъдат истински партньори.

— Стив, ще ме спечелиш веднага, ако се съгласиш да ни дадеш нещо, каквото и да било, за всяка продажба — отсича Лак с тътнещия си глас. — iPod е прекрасно устройство, само че нашата музика помага то да се продава. Това за мен означава истинско партньорство.

— Напълно съм съгласен — отвръща Джобс неведнъж.

После обаче отива при Дъг Морис и Роджър Еймс да се оплаква (и да заговорничи), че Лак просто не схваща за какво става дума, че въобще не разбира какво представлява музикалният бизнес, че изобщо не е умен като тях, Морис и Еймс.

— В типичния си стил той се съгласяваше с нещо, но никога не го правеше — обяснява Лак. — Настройваше те, караше те да искаш нещо, а после ти го измъкваше изпод носа. Той е патологичен случай… което можеше да е доста полезно при някои преговори. Освен това е гений.

Лак знае, че не може да спечели тази битка, освен ако не получи подкрепата на останалите в индустрията. Джобс обаче използва ласкателството и съблазънта на пазарното влияние на „Епъл“, за да държи другите музикални компании под контрол.

— Ако всички от индустрията се бяхме държали заедно, щяхме да получим не само лицензионната такса; в крайна сметка щяхме да се преборим за приходи от два източника, от които имахме такава нужда — казва Лак. — Ние бяхме причината iPod да се продава толкова добре и щеше да е справедливо и ние да печелим от него.

Именно в това, разбира се, се състои красотата на цялостната стратегия на Джобс: продажбите на музика в магазина iTunes стимулират тези на iPod , а те от своя страна — продажбите на компютри. Онова, което още повече вбесява Лак, е фактът, че „Сони“ биха могли да направят същото, обаче така и не успяват да принудят подразделенията си за софтуер, хардуер и музика да работят в синхрон.

Джобс се опитва да съблазни Лак. По време на едно пътуване до Ню Йорк, той го кани в апартамента си в хотел „Четири сезона“. Вече е поръчал закуска — овесена каша и плодове — и се държи „изключително любезно“, както казва Лак.

— Джак Уелч обаче ме бе научил да не се влюбвам. Морис и Еймс се поддадоха. Казаха: „Май не разбираш, предполага се да се влюбиш“ — и се влюбиха. Така че аз останах изолиран в цялата индустрия.

Дори и след като „Сони“ се съгласяват песните им да се продават в iTunes Store, взаимоотношенията между двете компании остават доста напрегнати. Те се обтягат всеки път, когато нещо по договорите се променя. Стига се и до доста сериозни сблъсъци.

— Проблемът на Анди бе най-вече огромното му его — спомня си Джобс. — Той така и никога не разбра музикалния бизнес и съответно не можеше да предостави търсените услуги. Понякога си мислех, че е истински задник.