Уолтър Айзъксън - Стив Джобс

През следващите няколко месеца обаче двамата са твърде заети, за да се карат. Джобс иска iPod да е готов до Коледа, а това означава да бъде представен през октомври. Започват да търсят компания, произвеждаща MP3 -плейъри, които могат да бъдат използвани като основа за разработката на „Епъл“. Спират се на малка фирма на име „Портал Плейър“. Фадел казва на хората там:

— Този проект напълно ще трансформира „Епъл“. След десет години това ще бъде музикален бизнес, а не компютърен.

Убеждава ги да подпишат договор за пълните права, след което екипът му започва да отстранява недостатъците на продукта на „Портал Плейър“ — сложния интерфейс, краткотрайната издържливост на батерията и невъзможността да се създава плейлиста, по-дълга от десет песни.

Има някои срещи, които се запомнят не само защото бележат исторически момент, а и защото показват как трябва да действа един лидер. Точно такава е срещата в заседателната зала на сградата на „Епъл“ през 2001 г., когато Джобс решава какви ще са основните характеристики на iPod . Там са се събрали Рубинщайн, Шилер, Айв, Джеф Робин и маркетинговият директор Стан Нг, за да чуят предложенията на Фадел. Фадел не познава Джобс и начина му на работа, така че притеснението му е разбираемо:

— Когато влязохме в заседателната зала, седнах и си помислих: „Леле, ето го Стив!“ Чувствах се напрегнат и стоях нащрек, защото бях чувал колко безмилостен е понякога.

Срещата започва с презентация за потенциалния пазар и онова, което правят другите компании. Джобс, както обикновено, не се е заредил с търпение. Когато се появява схемата с другите възможни играчи на пазара, само махва с ръка.

— Не се притеснявайте за „Сони“ — казва. — Ние знаем какво правим, а те — не.

След тези думи прекратяват презентацията, а Джобс засипва групата с въпроси. Фадел научава един урок:

— Стив предпочита да се съсредоточи върху конкретната ситуация и да обсъди нещата от край до край. Веднъж ми каза: „Ако имаш нужда от слайдове, значи не познаваш достатъчно добре онова, за което говориш.“

Вместо схеми Джобс обича да му показват предмети — неща, които да може да докосне, да разгледа отблизо, дори да си поиграе с тях. Така че Фадел е донесъл със себе си три различни модела. Рубинщайн го е инструктирал в каква последователност да ги покаже, така че предпочитаният от него да остане за десерт. Този макет е скрит под една дървена купа в центъра на масата.

Фадел започва представлението си, като изважда от една кутия отделните части и ги нарежда на масата: 1.8-инчовия харддиск, LCD -екрана, платките и батериите. На всяка има етикет с цената и тежестта й. Докато той ги демонстрира, обсъждат вероятността да намалят цените и размерите им през следващата година или там някъде. Някои от частите могат да се сглобят като тухлички от „Лего“ и да се покажат различните възможности за подредба.

После Фадел започва да вади един по един макетите си от стиропор, в които са сложени оловни въдичарски тежести, за да бъдат автентични. Първият има слот, в който се поставя преносима карта-памет за съхранение на музика. Джобс го отхвърля — твърде е сложен. Вторият има динамична RAM -памет, която е евтина, но пък всички песни ще се изгубят, ако батерията се изтощи. Джобс не е доволен. След това Фадел сглобява няколко части, за да му покаже как ще изглежда устройството с 1.8-инчовия харддиск. Джобс като че ли се заинтригува. Кулминационният момент идва, когато Фадел повдига дървената купа и разкрива напълно сглобения модел на този последен вариант.

— Надявах се да си поиграя още малко с частите за „Лего“, но Стив веднага се спря на макета с харддиска в приготвения вариант — спомня си Фадел, който е наистина изумен от този начин на работа. — Бях свикнал с метода на „Филипс“, където подобни решения се взимаха след множество срещи и презентации на PowerPoint , а след това нови проучвания и нови срещи.

После идва ред на Фил Шилер.

— Мога ли сега да представя своята идея? — пита той, после излиза от стаята и се връща с няколко макета на iPod . Всичките имат малък диск отпред: т.нар. „тракуийл“ ( trackwheel ), който управлява функциите на устройството.

— Обмислях начините за работа с плейлистата — спомня си той. — Не можеш да натискаш копчето сто пъти. Не би ли било чудесно да разполагаш с колелце за целта?

Като завъртиш колелцето с палец, разглеждаш песните в списъка. Колкото по-дълго време го въртиш, толкова повече се ускорява процесът. Така лесно можеш да прегледаш стотици песни. В мига, в който го вижда, Джобс виква: „Това е решението!“ Веднага кара Фадел и останалите инженери да се захванат с разработката.