Уолтър Айзъксън - Стив Джобс

След стартирането на проекта Джобс напълно се потапя в него. Основното му изискване е устройството да бъде опростено. Преглежда всеки вариант на потребителския интерфейс и прилага строг тест: за да намери някоя песен или да използва определена функция, трябва да са достатъчни три кликвания. Освен това във всичко трябва да има логика — ако не е в състояние да разбере как да стигне до дадено място или пък са му необходими повече от три кликвания, започва да се държи брутално.

— В някои случаи, след като напразно си бяхме блъскали главите с някакъв проблем по интерфейса и уж бяхме обмислили всички възможности, той само казваше: „Сетихте ли се за това?“ — разказва Фадел. — А после всички вкупом възкликвахме: „Мамка му!“ Той успяваше да постави въпроса по различен начин или да открие нов подход — и малкият ни проблем изчезваше просто така.

Всяка нощ Джобс му звъни с поредните си идеи. Фадел и останалите се чуват по телефона, за да обсъдят предложенията му и това, как да го побутнат в желаната от тях посока. Успяват в не повече от половината случаи.

— Стив ни се обаждаше с най-новото си хрумване, а ние трябваше сериозно да се постараем, за да не изостанем — казва още Фадел. — Всеки ден се случваше нещо — искаше да сменим някой бутон или пък цвета му, или пък част от стратегията за ценообразуване. Заради този негов маниер трябваше да си сътрудничим, да се поддържаме помежду си.

Едно от ключовите прозрения на Джобс е идеята да прехвърлят най-много функции на компютъра и на програмата iTunes вместо на iPod . Ето какво си спомня той по-късно:

За да направим iPod лесен за употреба — наложи ми се да споря много, за да постигна своето — трябваше да ограничим възможностите на самото устройство. Вместо това прехвърлихме тези функции на iTunes и компютъра. Ето ви един пример: с iPod бе невъзможно да си направиш плейлиста. Използваш компютъра и iTunes , а после синхронизираш готовите плейлисти с iPod . Може да се спори доколко това решение бе правилно. Същевременно „Рио“ и останалите устройства бяха смотани, защото бяха прекалено сложни. Те имаха множество функции — например създаването на плейлисти — тъй като не бяха интегрирани със софтуера на компютъра. Ние пък имахме софтуера iTunes и физическото устройство iPod , благодарение на което компютърът и устройството работеха заедно и нивото на сложност бе точно колкото трябваше.

Най-яркото проявление на тази дзен-простота е една заповед на Джобс, която удивява колегите му: айподът няма да има копче за включване и изключване. По-късно тя се прилага и за почти всички други продукти на „Епъл“. Просто няма нужда от такова копче. Устройствата „заспиват“, ако не се използват, и се „събуждат“, когато докоснеш който и да било бутон. Няма нужда от специален превключвател, който при натискане да изключва устройството.

И ето че всичко си идва на мястото: има харддиск, който поддържа хиляда песни; интерфейс и скрол, чрез които можеш да ползваш тези песни и да се ориентираш сред тях; връзка FireWire , която синхронизира 1000 песни за по-малко от десет минути; и батерия, която издържа достатъчно време за прослушването на хиляда песни.

— Изведнъж се спогледахме и си казахме: „Това ще бъде върхът!“ — спомня си Джобс. — Бяхме сигурни, защото на всеки от нас много му се искаше да си има такова. И така се появи тази великолепна в простотата си концепция: хиляда песни, които се побират в джоба ти.

Един от копирайтърите (хората, които отговарят за текстовете в дадена рекламна агенция) предлага името Pod . Джобс пък заимства буквичката i от названията на iMac и iTunes и така устройството бива кръстено iPod .

Известно време Джони Айв си играе с макета на iPod и се опитва да реши как би трябвало да изглежда завършеният продукт. Един ден, докато пътува от Сан Франциско към Купертино, му хрумва блестяща идея. Обяснява на колегите си, че според него предната част, лицето, трябва да е чисто бяла и незабележимо да преминава в полирана неръждаема стомана на гърба.

— Повечето малки по размер продукти изглеждат като нещо, което можеш да захвърлиш след еднократна употреба — обяснява Айв. — Те не притежават културна тежест. Онова, с което най-много се гордея по отношение на iPod , е усещането, че е нещо значимо и сериозно. Не можеш да го изхвърлиш просто така.

Освен това бялото не е просто бяло, а снежнобяло.