Уолтър Айзъксън - Стив Джобс

„Луксо-джуниър“ е номиниран за „Оскар“ и Джобс отива в Лос Анджелис, за да присъства на церемонията. Филмът не печели наградата, но Джобс твърдо решава всяка година да прави по един късометражен анимационен филм, въпреки че няма финансова изгода от това. Когато в „Пиксар“ настъпват трудни времена, той безмилостно орязва бюджета на компанията. После Ласетър го моли да му даде спестените пари, за да направи следващия филм, и Джобс винаги се съгласява.

Джобс обаче не е в добри взаимоотношения с всички в „Пиксар“. Най-сериозният му сблъсък е със съоснователя на фирмата Алви Рей Смит. Той израства в селско семейство в Северен Тексас и е баптист по религия. Алви е човек със свободен дух, хипар, който по-късно започва да се занимава с компютърно инженерство. Той е огромен мъж, смее се гръмко, а егото му е голямо почти колкото ръста му.

— Алви е винаги лъчезарен, усмихнат, приятелски настроен, а по време на конференции винаги събира група фенове — казва Пам Керуин. — Никак не е чудно, че Стив се дразни от него. И двамата са хора с визия, много енергия и огромно его. За разлика от Ед Алви не е готов да подминава някои неща в името на мира и спокойствието.

Според Смит Джобс е човек с голямо самочувствие и харизма и поради това често злоупотребява с властта, която има.

— Той е като евангелистките проповедници, които се появяват по телевизията — казва Смит. — Иска да контролира хората, но аз не мога да му бъда роб и това е причината за сблъсъка между нас. Ед е много по-склонен да се плъзга по течението.

За да затвърди господството си, по време на някои съвещания Джобс казва възмутителни или неверни неща. В такива случаи Смит много обича да го поправя, след което избухва в смях и започва да му се подиграва. Разбира се, това не събужда топли чувства у Джобс.

Веднъж, по време на събрание на борда, Джобс започва да се кара на Смит и на други високопоставени служители на „Пиксар“ за това, че печатните платки за новата версия на „Пиксар Имидж Къмпютър“ още не са готови. По същото време NeXT също закъснява с печатните си платки и Смит не пропуска да му го напомни:

— Чакай малко, платките на NeXT закъсняват дори повече от нашите, така че престани да ни викаш.

Джобс направо побеснява, или „изкрейзва“ по думите на Смит. Когато Смит се чувства атакуван или решава, че някой се заяжда с него, се „задейства“ южняшкият му акцент. Джобс пък започва саркастично да го имитира.

— Беше си чист терор и аз избухнах като никога досега — спомня си Смит. — Преди да разбера какво става, вече стояхме на около пет сантиметра един от друг и си крещяхме в лицето.

По време на съвещания Джобс не позволява на никой друг да се доближи до бялата дъска, на която пише. В този случай Смит, който е по-едър от него, го избутва и започва той да пише.

— Не ти позволявам! — изкрещява Джобс.

— Какво не ми позволяваш? — отвръща Смит. — Да пиша на дъската ти? Я, стига глупости!

Разярен, Джобс излиза от стаята и затръшва вратата.

В крайна сметка Смит си подава оставката и основава нова компания, която произвежда софтуер за дигитално рисуване и обработка на образи. Джобс не му позволява да използва един код, който е създал по време на работата си в „Пиксар“, и враждата им се задълбочава още повече.

— Накрая Алви получи онова, което искаше — казва Катмъл, — но в продължение на една година беше под голям стрес и разви възпаление на белия дроб.

В крайна сметка нещата се развиват благополучно за Смит, „Майкрософт“ купува новата му компания и той става единственият човек, основал една компания, която продава на Джобс, и друга, която продава на Гейтс.

Джобс, който е раздразнителен и в най-добрите си периоди, става особено свадлив, когато се оказва, че и трите основни проекта на „Пиксар“ (хардуер, софтуер и анимация) са губещи.

— Все се оказваше, че трябва да наливам още пари — спомня си той.

В началото се мръщи, но в крайна сметка подписва нов чек. След изгонването му от „Епъл“ и поражението с NeXT той не може да си позволи още един провал. За да намали загубите, нарежда нови съкращения на персонала, които провежда с типичната си пълна липса на съчувствие. Пам Керуин си спомня:

— Той нямаше нито финансовия, нито емоционалния потенциал да се отнесе подобаващо към съкратените.

Джобс настоява съкращенията да се извършат незабавно, без обезщетение за служителите. Керуин води Джобс на разходка из паркинга и го моли да даде на служителите поне двуседмично предизвестие.