Уолтър Айзъксън - Стив Джобс

— Добре — отвръща рязко той, — но предизвестието влиза със задна дата отпреди две седмици.

По това време Катмъл е в Москва и Керуин отчаяно му звъни по телефона. Когато се връща, той успява да издейства някакво мизерно обезщетение за съкратените и малко поуспокоява ситуацията.

В един момент членовете на анимационния екип на „Пиксар“ се опитват да убедят „Интел“ да правят някои от техните реклами и Джобс става нетърпелив. По време на едно събрание започва да се кара на един от маркетинг мениджърите на „Интел“, взима телефона и се обажда направо на генералния директор на компанията Анди Гроув. Гроув, който все още играе ролята на ментор, се опитва да му даде урок и се застъпва за мениджъра.

— Застанах на страната на служителя си — разказва той. — Стив не обича да се отнасят към него като към доставчик.

Гроув продължава да играе ролята на ментор, когато Джобс предлага „Пиксар“ да помогне за подобряване на капацитета на процесорите си и да рендира триизмерни графики. Когато инженерите на „Интел“ приемат предложението му, Джобс изпраща имейл, в който заявява, че първо трябва да платят на „Пиксар“. Главният инженер на „Интел“ отвръща:

— В миналото не сме поемали никакви финансови ангажименти в замяна на препоръки относно микропроцесорите ни; не възнамеряваме да го правим и в бъдеще.

Джобс препраща отговора на Гроув и добавя, че според него думите на инженера са „изключително арогантни, като се има предвид слабото представяне на «Интел» по отношение на компютърните графики“. Гроув праща на Джобс смразяващ отговор, в който казва, че обмяната на идеи е „честа практика между приятели и приятелски настроени компании“; добавя, че в миналото той често е споделял идеите си с Джобс, и Джобс не трябва да действа толкова меркантилно. Стив омеква.

— Имам много недостатъци, но неблагодарността не е сред тях — отговаря той. — Затова промених позицията си на 180 градуса и ти предлагам помощта си напълно безплатно. Благодаря ти, че ми помогна да погледна обективно на нещата.

„Пиксар“ успява да създаде някои много ценни софтуерни продукти, насочени към средностатистическия потребител или поне към онези, които подобно на Джобс имат страст към дизайна. Джобс все още се надява, че възможността за създаване на реалистични триизмерни образи в домашни условия ще се превърне в мода. Например програмата Showplace на „Пиксар“ позволява да се променят нюансите в триизмерните обекти, така че да могат да бъдат показвани от различни ъгли с подходящите светлосенки. За Джобс това е изключително увлекателно, но пък повечето потребители могат спокойно да минат и без него. В този случай страстта му го подвежда — софтуерът има удивителни възможности, но му липсва простотата, която Джобс винаги е смятал за изключително важна. „Пиксар“ не може да се сравнява с „Адоби“, чийто софтуер не е така изтънчен, но е много по-лесен за използване и много по-евтин.

Дори когато хардуерът и софтуерът на „Пиксар“ вървят към провал, Джобс продължава да защитава групата, занимаваща се с анимация. За него тя се превръща в малък изолиран остров на вълшебството и артистичността, който му носи дълбоко емоционално удоволствие. Готов е винаги да я подкрепя и да заложи всичко на нея. През пролетта на 1988 г. парите намаляват дотолкова, че той свиква събрание, на което постановява драстични икономии. След съвещанието Ласетър и групата аниматори се притесняват да поискат от Джоб пари за създаването на още един късометражен филм. Най-накрая се осмеляват да повдигнат въпроса, а в това време Джобс седи мълчаливо и ги гледа скептично. За този проект ще трябва да се бръкне с 300 000 долара. След няколко минути Джобс ги пита дали са готови със сториборда. Катмъл го завежда при аниматорите и Ласетър започва шоуто си — показва му картинките, имитира гласовете и разкрива страстта си към своя продукт. Това накланя везните.

Историята отново е свързана с любовта в живота на Ласетър — класическите детски играчки. Тя е разказана от името на една играчка на име Тини, която представлява човек-оркестър. Тини среща едно бебе, което едновременно го очарова и тероризира. Той се скрива под дивана, където намира други изплашени играчки. Когато бебето пада, удря си главата и се разплаква, Тини излиза да го успокои и развесели.

Джобс казва, че ще осигури парите.

— Вярвах в това, което правеше Джон — споделя той по-късно. — Това беше изкуство. Той се вълнуваше, аз също. И винаги му казвах „да“.