Уолтър Айзъксън - Стив Джобс

Когато среща Джобс, Джоан има четиринайсетгодишен син от брака си с активиста срещу войната във Виетнам Дейвид Харис. По време на един обяд тя казва на Джобс, че учи сина си Гейб да пише на машина.

— На пишеща машина ли? — пита Джобс.

Тя отговаря утвърдително, а той й отвръща:

— Но това е толкова остаряло.

— Ако пишещата машина е остаряла, тогава аз какво съм? — пита тя.

Настъпва неловко мълчание.

— В момента, в който го казах — сподели с мен Бейз по-късно, — осъзнах, че отговорът е съвсем очевиден. Въпросът остана да виси във въздуха. Бях ужасена.

За голямо учудване на екипа, работещ върху „Макинтош“, един ден Джобс нахлува в офиса с Бейз, за да й покаже прототипа на компютъра. Хората са безкрайно изненадани, че той разкрива машината на външен човек, като се има предвид колко вманиачен е на тема сигурност. Когато обаче разбират, че пред тях стои самата Джоан Бейз, са направо поразени. Джобс подарява на Гейб един компютър Apple II , а по-късно дава на Джоан „Макинтош“. По време на срещите им той се хвали с онези характеристики на компютъра, които особено харесва.

— Той беше много сладък и търпелив, но толкова по-напред от мен в тази сфера, че му бе трудно да ме учи — спомня си Джоан.

Джобс става милионер изведнъж, а тя е световна звезда, но е много земна и съвсем не толкова богата. Още по онова време Джоан не може точно да го прецени и трийсет години по-късно все още го смята за странен. В началото на връзката им, по време на една вечеря той започва да говори за Ралф Лорен и за магазина му „Поло Шоп“ и тя признава, че никога не е ходила там.

— Видях една много красива червена рокля, която ще ти стои перфектно — казва той и я завежда в магазина в Станфорд Мол.

— Чудесно — казах си, — направо невероятно, аз съм с един от най-богатите мъже на света и той иска да ми купи тази прекрасна червена рокля — споделя тя.

В магазина Джобс купува няколко ризи за себе си и й показва червената рокля.

— Трябва непременно да си я купиш — казва й той.

Тя остава леко учудена и отвръща, че роклята е много скъпа и не може да си я позволи. Той не казва нищо и двамата си тръгват.

— Ако някой ви говори така през цялата вечер, не бихте ли си помислили, че смята да ви купи роклята? — попита ме тя, все още озадачена от случая. — Загадката с червената рокля е във ваши ръце. Почувствах се малко странно тогава.

Той й подарява компютри, но не и рокля, а когато й носи цветя, те винаги са останали от някакво събиране предишната вечер в офиса.

— Беше романтичен, но се страхуваше да го покаже — казва тя.

По времето, когато работи върху компютъра NeXT , Джобс отива в къщата на Джоан в Удсайд, за да й покаже колко добре може да възпроизвежда музика.

— Пусна ми един квартет на Брамс и каза, че един ден компютрите ще могат да изпълняват музика по-добре от човешки същества, дори що се отнася до нюансите и каданса — спомня си Джоан.

Тя самата обаче е отвратена от подобна перспектива.

— Той се палеше много от идеята, докато аз бях обзета от гняв и си мислех: „Как може да обезценява музиката по този начин?“

Джобс споделя с Деби Колман и Джоана Хофман за връзката си с Бейз и казва, че не е сигурен дали е удачно да се ожени за жена, която има син тийнейджър и сигурно няма да иска повече деца.

— От време на време той омаловажаваше качествата й, като казваше, че пее за „проблемите“, но не е истински политически ангажирана като Боб Дилън — казва Хофман. — Тя е силна жена, а той искаше да й покаже, че контролира положението. Освен това винаги казваше, че иска да има истинско семейство, а знаеше, че с нея това е невъзможно.

И така, след около три години романтичната им връзка приключва и те остават просто приятели.

— Мислех, че съм влюбен в нея, а само съм я харесвал — споделя той по-късно. — Съдбата не ни бе отредила да бъдем заедно. Аз исках деца, а тя вече не искаше.

В мемоарите си, които Бейз издава през 1989 г., тя пише за раздялата със съпруга си и защо никога повече не се е омъжила. „Аз съм си себедостатъчна, бях такава през цялото време, с известни периоди на прекъсване, които приличаха повече на пикник.“

В края на книгата тя добавя няколко хубави думи на благодарност: „На Стив Джобс, който ме принуди да използвам текстообработваща програма, като ми инсталира такава на компютъра в кухнята.“

Когато Джобс е на 31, година след като е изхвърлен от „Епъл“, майка му Клара, заклета пушачка, се разболява от рак на белите дробове. Той прекарва известно време край смъртното й легло, говори й така, както никога не й е говорил дотогава, и й задава въпроси, които се е въздържал да повдигне до този момент.