Уолтър Айзъксън - Стив Джобс

— Да не е някой от онези момчета, които основаха компютърната компания „Епъл“?

Но никой не може да си спомни имената им.

Срещата се осъществява в лобито на хотел „Сейнт Реджис“.

— Той се държеше съвсем естествено и много мило — спомня си Мона

Седят и си говорят няколко минути, след което той взима сестра си и двамата отиват на дълга разходка. Джобс е много развълнуван, че има сестра, която толкова прилича на него. И двамата са творчески личности, имат остро око за заобикалящата ги действителност, чувствителни са, но едновременно с това и волеви. Когато отиват заедно на вечеря, забелязват едни и същи архитектурни детайли и по-късно оживено ги коментират.

— Сестра ми е писателка! — казва развълнувано той на колегите си от „Епъл“.

Когато в края на 1986 г. Плимптън организира събиране в чест на излизането на „Навсякъде другаде, само не тук“, Джобс пристига в Ню Йорк, за да придружи сестра си на партито. Двамата стават все по-близки, макар че, имайки предвид кои са и как са се срещнали, отношенията им са доста сложни.

— В началото Мона не ме прие с радост в живота си, особено след като забеляза силната привързаност на майка ни към мен — спомня си той. — След като се опознахме, станахме добри приятели и сега тя е част от семейството ми. Не знам какво бих правил без нея. Не бих могъл да си пожелая по-добра сестра. Никога не съм бил така близък с осиновената ми сестра Пати.

Мона също се привързва силно към него и понякога се държи закрилнически. Въпреки това по-късно тя написва романа „Обикновен човек“, в който безпощадно описва странностите на характера му.

Един от малкото въпроси, по които спорят, е гардеробът й. Тя се облича като начинаеща писателка, а той й се кара, че дрехите й не са „достатъчно привлекателни“. В определен момент коментарите му така я ядосват, че тя му написва писмо: „Аз съм млад писател, това си е моят живот; така или иначе нямам намерение да ставам модел.“ Той не отговаря на писмото, но скоро след това пристига една кутия от магазина на Исей Мияки, японски моделиер и любимец на Джобс заради изчистения си стил, повлиян от развитието на техниката.

— Беше отишъл да ми купи дрехи — разказва тя по-късно — и беше избрал чудесни неща, които ми бяха точно по мярка, в цветове, които много ми отиваха.

Джобс особено харесва един костюм с панталон и й изпраща три еднакви броя.

— Още си спомням костюмите, които избрах за Мона — разказва той. — Панталонът и сакото бяха от лен, сиво-зелени на цвят, който страхотно подхождаше на червеникавата й коса.

Междувременно Мона Симпсън се опитва да открие баща си, който ги е напуснал, когато тя е била на пет години. Кен Аулета и Ник Пиледжи, изявени писатели от Манхатън, я запознават с един пенсиониран нюйоркски полицай, който притежава детективска агенция.

— Дадох му малкото пари, които имах — спомня си Мона, но издирването е безуспешно.

След това тя се среща с частен детектив в Калифорния, който чрез Отдела за моторни превозни средства успява да издири адреса на Абдулфатах Джандали в Сакраменто. Мона съобщава за това на брат си и заминава да се срещне с мъжа, който очевидно е техен баща.

Джобс изобщо не проявява интерес към него.

— Той не се е отнесъл добре с мен — обяснява решението си по-късно. — Нямам нищо против него, радвам се, че съм жив. Но това, което най-много ме притеснява, е, че не се е отнесъл добре с Мона. Изоставил я е.

Самият Джобс е изоставил незаконната си дъщеря Лиса и в този момент се опитва да възстанови отношенията си с нея, но това не променя чувствата, които изпитва към Джандали. Мона отива в Сакраменто сама.

— Атмосферата беше много напрегната — спомня си тя.

Открива, че баща й работи в един малък ресторант. Изглежда щастлив да я види, но през цялото време остава някак странно резервиран. Разговарят в продължение на няколко часа и той й разказва, че след като напуснал Уисконсин, се отказал от учителската професия и се заел с ресторантьорство.

Джобс е помолил Мона да не споменава нищо за него и тя изпълнява обещанието си. Но в един момент баща й между другото споменава, че преди да се роди тя, двамата с майка й са имали син.

— Какво стана с него? — пита тя.

— Никога няма да видим това момче — отвръща бащата. — Отиде си завинаги.

Мона трепва вътрешно, но не казва нищо.

Когато Джандали описва предишните ресторанти, в които е работил, се случва нещо много изненадващо. Според него някои били много добри, много по-изискани от тази дупка в Сакраменто. С емоция споделя, че му се иска да го бе видяла, докато управлявал един средиземноморски ресторант на север от Сан Хосе.