Уолтър Айзъксън - Стив Джобс

През 1986 г., когато Лиса навършва осем години, тези посещения вече са станали по-чести. Джобс вече не е така зает с изморителната задача да създаде „Макинтош“, нито пък с последвалата борба за власт със Скъли. По това време той е основал NeXT , където обстановката е по-спокойна и по-приятелска, а освен това централният офис се намира в Пало Алто, близо до мястото, където живеят Крисан и Лиса. Когато започва трети клас, вече е ясно, че Лиса е умно и артистично дете, а учителите са забелязали способността й да пише. Тя е енергична и решителна и притежава нещо от непокорния характер на баща си. Освен това детето доста прилича на него, има неговите извити вежди и чертите й издават близкоизточния й произход. Един ден за изненада на колегите си той я води в офиса. Тя започва да прави циганско колело в коридора и да крещи: „Виж ме!“

Ейви Теванян, високият като върлина, общителен инженер в NeXT , който става близък приятел на Джобс, си спомня, че понякога, когато двамата отиват на вечеря, се отбиват да вземат Лиса със себе си.

— Той се държеше много мило с нея — спомня си Теванян. — Беше вегетарианец, Крисан също. Лиса не беше, но той нямаше нищо против. Предлагаше й да си поръча пиле и тя го правеше.

Яденето на пиле е едно от малкото удоволствия за детето, което живее между двамата си родители, убедени вегетарианци, които изпитват духовна потребност да консумират само естествени храни.

— Купувахме храна — пунтарела, киноа, целина и ядки с рожков — от малки магазинчета, в които силно миришеше на мая, а жените не боядисваха косите си — пише Лиса по-късно за времето, когато е живяла с майка си. — Но понякога опитвахме и чуждоземни лакомства. Няколко пъти си купувахме люто пилешко от един магазин за деликатеси, където пилетата се въртяха над огъня. Изяждахме го още в колата, направо от фолиото, в което беше увито.

Баща й, който е маниак на тема здравословното хранене, е много по-придирчив към храната. Един път тя го вижда как изплюва лъжица супа, след като разбира, че в нея има масло. По времето, когато работи в „Епъл“, хранителният му режим не е толкова строг, но след това отново става стриктен вегетарианец. Още от ранна възраст Лиса осъзнава, че вманиачеността му относно храненето е отражение на определена житейска философия, според която аскетизмът и минимализмът могат да изострят останалите усещания.

— Той вярваше, че голямата жътва идва от безплодната почва, а удоволствието — от въздържанието — отбелязва тя. — Той отдавна бе осъзнал една истина, непозната за повечето — всяко нещо води до своята противоположност.

По същия начин отсъствието и студенината на баща й правят редките моменти на топлота изключително ценни за нея.

— Ние не живеехме заедно, но в редките моменти, когато се отбиваше вкъщи, беше като божество и часовете, прекарани с него, бяха много вълнуващи — спомня си тя.

Скоро Лиса става достатъчно интересна за него и той започва да я води на дълги разходки. Освен това двамата карат заедно ролери в старата част на Пало Алто и понякога се отбиват в къщите на Джоана Хофман и Анди Херцфелд. Когато за първи път я води при Хофман, той просто почуква на вратата и съобщава:

— Това е Лиса.

Джоана Хофман веднага се сеща за кого става въпрос.

— Съвсем очевидно беше, че му е дъщеря — разказа ми тя. — Никой друг няма такава челюст. Тя е като негова запазена марка.

Джоана Хофман е страдала от това, че родителите й са разведени, и се запознава с баща си едва когато е на 10 години. Затова тя подтиква Джобс да бъде по-добър родител. Той се вслушва в съвета й и по-късно й благодари за това.

Веднъж, когато заминава за Токио по работа, той взима Лиса със себе си. Двамата отсядат в елегантния хотел „Окура“. В изискания суши бар на хотела Джобс поръчва огромни порции унаги суши. Той толкова харесва това ястие, че възприема сготвената сладководна змиорка за вегетарианска храна. Парченцата суши са покрити със ситна сол или рядък сладък сос; по-късно Лиса си спомня как направо се топели в устата й. По същия начин се топи и дистанцията между тях. По-късно тя пише: „Това беше първият път, когато се почувствах отпусната и доволна с него, там, пред подносите с месо. Изобилието, позволението и топлината след студената салата ме караха да чувствам, че пред мен се отварят нови пространства, до които не съм била допускана до този момент. Той не бе така безкомпромисен към себе си и приличаше на нормален човек на фона на високия таван, малките столчета, месото и мен.“