Уолтър Айзъксън - Стив Джобс

— „Техническите спецове от Силициевата долина не изпитват особено уважение към творците от Холивуд, а хората от Холивуд си мислят, че онези от Силициевата долина ги наемаш без много церемонии и дори не се налага да се срещаш с тях — казва Джобс по-късно. — В «Пиксар» уважавахме и двата типа специалисти.“

В началото смятат, че доходите трябва да идват от производството на хардуер. „Пиксар Имидж Къмпютър“ се продава на цена от 125 000 долара. Първоначално купувачите са аниматори и графични дизайнери, но след това компютърът започва да се продава на такива специализирани пазари като медицинската индустрия (данните от компютърната томография могат да бъдат представени като триизмерни графики) и сферата на разузнаването (за предаване на информация от разузнавателни полети и сателити). За да има право да търгува с Националната агенция по сигурността, Джобс трябва да получи специално разрешение. Агентът на ФБР, който го е проучвал, сигурно много се е забавлявал. Един от директорите в „Пиксар“ си спомня, че в даден момент разследващият агент извикал Джобс да отговори на някои въпроси, свързани с употребата на наркотици. Джобс отговорил на всички съвсем невъзмутимо с изречения от рода на „Последният път, когато използвах този наркотик…“. На други въпроси отвръща, че не, това вещество не го е използвал никога.

Джобс кара специалистите на „Пиксар“ да създадат по-евтин вариант на компютъра, който да се продава за 30 000 долара. Той настоява дизайнер да бъде Хартмут Еслингер, въпреки че Катмъл и Смит не са съгласни заради високия му хонорар. Накрая компютърът изглежда като оригиналния „Пиксар Имидж Къмпютър“ — куб с малка вдлъбнатина в средата, но върху него ясно личи почеркът на Еслингер.

Джобс иска да започне да продава компютрите на „Пиксар“ на масовия пазар, затова кара хората от компанията да открият в големите градове магазини с дизайн, одобрен лично от него. Той развива теорията, че креативните хора ще започнат да посещават магазините и ще намерят приложение на компютъра и в други области.

— Моето виждане е, че хората са креативни животни и ще открият нови умни начини да използват оръдията на труда, за които техният създател не се е сетил — казва той по-късно. — Мислех, че това ще се случи с компютъра „Пиксар“, така, както се случи с „Мак“.

Но този компютър така и не става популярен сред средностатистическите клиенти. Той е прекалено скъп и за него няма много програми.

Що се отнася до софтуера, „Пиксар“ има рендъринг програма, известна като Reyes , с която се правят триизмерни графики и образи. След като Джобс става председател на борда, компанията създава нов език и интерфейс, наречен RenderMan , за който се надява да се превърне в стандарт за рендиране на триизмерни графики — така, както PostScript на „Адоби“ е стандарт за лазерно принтиране.

Също както и при хардуера, Джобс решава, че не могат да се задоволят само с пазара на специализирани продукти, и новият софтуер трябва да стъпи и на масовия пазар. Той никога не се цели само в корпоративната или тясно специализираната ниша на високите технологии.

— Имаше амбициозни планове и си представяше как RenderMan достига до всеки клиент — спомня си Пам Керуин, маркетинг директор на „Пиксар“. — Непрекъснато му идваха идеи как обикновените хора могат да правят триизмерни графики и фотореалистични образи.

От компанията се опитват да го разубедят, като му обясняват, че програмата RenderMan не е така лесна за използване като Excel или Adobe Illustrator . В такива случаи Джобс отива до бялата дъска и им показва как да я опростят и да я направят по-разбираема.

— А ние кимахме съсредоточено, разпалвахме се и повтаряхме: „Да, точно така, ще стане чудесно!“ — продължава Керуин. — След това той си тръгваше, ние продължавахме да обмисляме проблема и в следващия момент си казвахме: „Какво, по дяволите, си въобразява той!“ Притежаваше такава харизма, че човек едва ли не трябваше да бъде препрограмиран след разговор с него.

Както се оказва, мечтата на средностатистическия клиент не е скъп софтуер, с който да може да създава реалистични образи, и RenderMan не успява да се наложи на пазара.

Има обаче една компания, която е готова да автоматизира рендирането на рисунките на аниматорите в цветни образи, готови за филм. Когато Рой Дисни извършва революция в борда на компанията, основана от чичо му Уолт, новият изпълнителен директор Майкъл Айснър го пита каква роля иска да играе. Дисни отговаря, че желае да възроди отдела за анимационни филми, който някога е носел такива успехи, а сега е в упадък. Една от първите му стъпки е да провери дали процесът може да бъде компютризиран и „Пиксар“ печели договора. Специално за тази цел компанията изработва пакет от хардуер и софтуер, известен като CAPS ( Computer Animation Production System — компютърна система за произвеждане на анимационни филми). Тази технология се използва за първи път през 1988 г. за финалната сцена на филма „Малката русалка“, в която цар Тритон маха за сбогом на Ариел. Дисни купува десетки компютри „Пиксар“ и CAPS става неразделна част от продукциите му.