Уолтър Айзъксън - Стив Джобс

— Бях направо поразен — спомня си Джобс. — Когато се върнах, веднага се опитах да убедя Скъли да го закупи за „Епъл“. Но хората, които управляваха компанията, не проявиха интерес. В момента всичките им усилия бяха съсредоточени върху това, как да ме изгонят.

Компютърният отдел на „Лукасфилм“ произвежда хардуер и софтуер за създаване на дигитални образи. Там работят и група компютърни аниматори, които правят късометражни филми. Техен ръководител е човек, влюбен в анимационните филми, на име Джон Ласетър. По това време Лукас, който вече е завършил първата трилогия на „Междузвездни войни“, е затънал в ужасно неприятен развод и му се налага да продаде този отдел. Той казва на Катмъл да му намери купувач колкото е възможно по-скоро. След като през есента на 1985 г. няколко потенциални купувачи се оттеглят от сделката, Катмъл и колегата му Алви Рей Смит решават да търсят инвеститори, за да могат те самите да закупят отдела. Обаждат се на Джобс, уреждат си среща с него и отиват в къщата му в Удсайд. След като добре наругава Скъли и го нарича коварен идиот, Джобс веднага предлага да закупи компютърния отдел на „Лукасфилм“. Катмъл и Смит не се съгласяват — те търсят инвеститор, а не нов собственик. Скоро обаче успяват да стигнат до споразумение — Джобс ще изкупи по-големия дял от отдела и ще изпълнява ролята на председател, но ще остави Катмъл и Смит да го управляват.

— Исках да го купя, защото наистина харесвам компютърната графика — спомня си Джобс. — Беше ми ясно, че са много напреднали в съвместяването на изкуство и технология, което винаги е било от интерес за мен.

Той предлага да плати на Лукас 5 милиона долара и обещава да инвестира още 5 милиона, за да превърне отдела в самостоятелна компания. Това е много по-малко, отколкото Лукас очаква, но Джобс е улучил подходящия момент да го притисне. Двамата започват преговори.

Главният финансов мениджър смята Джобс за арогантен и чепат, затова преди срещата по сделката той казва на Катмъл:

— Трябва ясно да му покажем кой командва парада.

Планът е всички, включително и Джобс, да се съберат в една стая, а главният мениджър да влезе няколко минути по-късно, като по този начин покаже, че именно той ще ръководи срещата.

— Но нещата се развиха много странно — спомня си Катмъл. — Стив обяви началото на срещата в точния час, преди главният мениджър да е пристигнал, така че, когато той влезе в стаята, Стив вече ръководеше събранието.

Джобс се среща с Джордж Лукас един-единствен път и Лукас го предупреждава, че служителите на отдела се интересуват най-вече от създаването на анимационни филми, а не на компютри.

— Тези хора са луди по анимацията — казва му Лукас.

По-късно той си спомня:

— Предупредих го съвсем сериозно, че плановете на Ед и Джон са свързани с анимацията. Мисля, че той купи компанията, защото дълбоко в сърцето си също е искал да се занимава с това.

Окончателното споразумение е постигнато през януари 1986 г. Срещу 10-те си милиона Джобс получава 70% от компанията, а останалите акции са разпределени между Ед Катмъл, Алви Рей Смит и всички останали 38 служители, основали отдела, включително момичето на рецепцията. Най-важният хардуер на отдела се нарича „Пиксар Имидж Къмпютър“ и новата компания взима неговото име.

Известно време Джобс оставя Катмъл и Смит да ръководят компанията, без да се меси в работата им. Приблизително веднъж в месеца членовете на борда се събират на съвещание, най-често в централния офис на NeXT , и Джобс съсредоточава вниманието си върху финансите и стратегията. Но поради особеностите на характера си и желанието да контролира всичко Джобс много скоро започва да играе по-съществена роля. Той не спира да бълва идеи — някои разумни, други доста откачени — относно това, какво трябва да е бъдещето на хардуера и софтуера на „Пиксар“. Редките му посещения в офисите са вдъхновение за служителите.

— Аз израснах като баптист и често провеждахме срещи за набиране на средства, на които присъстваха харизматични, но корумпирани проповедници — разказва Алви Рей Смит. — Най-важното в такива случаи е силата на езика и мрежата от думи, която оплита хората. А тези неща Стив ги умееше и ние бяхме наясно с това. Когато забележехме, че някой се поддава на изкривената му реалност, си подавахме сигнали като почесване на носа или подръпване на ухото, за да го върнем бързо към действителността.

Джобс винаги е ценил високо интеграцията на хардуер и софтуер, т.е. точно това, което „Пиксар“ прави със своя „Имидж Къмпютър“ и софтуер за рендиране. Компанията създава и творчески продукти като анимационни филми и графики. И трите елемента извличат огромна полза от комбинацията от артистичност и вманиаченост по компютърните технологии, така типична за Джобс.