Уолтър Айзъксън - Стив Джобс

В началото създаването на дигитална анимация в „Пиксар“ е по-скоро странична дейност, чиято главна цел е да демонстрира възможностите на хардуера и софтуера на компютъра. Тази дейност се ръководи от Джон Ласетър, чието детинско лице и поведение прикриват артистичния му перфекционизъм, който може да се сравни само с този на Джобс. Той е роден в Холивуд и от дете обича да гледа анимационни филми по телевизията в събота сутрин. Когато е в девети клас, пише доклад върху историята на „Дисни“ и още тогава решава с какво да се занимава до края на живота си.

Когато завършва гимназия, той се включва в часовете по анимация към Калифорнийския институт по изкуствата, основан от „Уолт Дисни“. През лятото и в свободното си време Ласетър проучва архивите на „Дисни“ и работи като екскурзовод в „Дисниленд“. Този опит го научава колко важен е ритъмът при разказването на една история. Той обаче е труден за пресъздаване кадър по кадър в един анимационен филм. Ласетър печели Студентската академична награда за късометражния си филм „Дамата и лампата“, който прави в гимназията. В него става ясно колко силно е повлиян от „Дисни“, но вече се забелязва и изключителният му талант в създаването на неодушевени предмети (например лампата), които проявяват черти на хора. След като завършва университета, той става онова, което винаги е мечтал — аниматор в „Дисни“.

Но нещата не се получават.

— Някои от нас, по-младите, искахме да внесем качеството на „Междузвездни войни“ в анимационните филми, но винаги ни възпираха — спомня си Ласетър. — Първо се разочаровах, а след това бях въвлечен във враждата между двама от шефовете и накрая директорът по анимацията ме уволни.

Така през 1984 г. Ед Катмъл и Алви Рей Смит го взимат да работи там, където качеството на „Междузвездни войни“ е гарантирано — в „Лукасфилм“. Не е много сигурно дали Джордж Лукас, който по това време има тревоги около разходите на компютърния си отдел, ще се съгласи да наеме аниматор на пълен работен ден, затова Ласетър започва да работи като „интерфейс дизайнер“.

В момента, в който Джобс се появява на сцената, става ясно, че и двамата изпитват същата страст към графичния дизайн.

— Аз бях единственият човек на изкуството в „Пиксар“ и това ме свързваше със Стив, който има усет към дизайна — казва Ласетър.

Той е общителен, весел и мил човек, който обича да носи цветни хавайски ризи, държи в офиса си множество евтини играчки и обожава чизбургерите. Джобс е раздразнителен, слаб като тръстика вегетарианец, който предпочита строгата семпла обстановка. Но двамата много си подхождат. Ласетър е човек на изкуството и Джобс се отнася към него с уважение. От своя страна Ласетър съвсем правилно гледа на Джобс като на патрон, който цени изкуството и знае как то може да си взаимодейства с технологията и търговията.

През 1986 г. Джобс и Катмъл решават, че най-добрият начин да представят новосъздадения хардуер и софтуер е кратък анимационен филм, който да бъде представен на SIGGRAPH, ежегодната конференция по компютърна графика. По това време Ласетър държи на бюрото си една настолна лампа „Луксо“ като модел за графично рендиране и той решава да превърне тази лампа в живо същество. Детето на негов приятел му подсказва да добави и малка лампичка (Луксо-джуниър), а друг аниматор го съветва клипчето да разказва някаква история, дори да е в няколко секунди. Ласетър взима думите му присърце. В крайна сметка филмът „Луксо-джуниър“ е дълъг малко повече от две минути. Той разказва историята на един родител-лампа и неговото дете-лампичка, които си подават топката напред-назад, докато за най-голямо учудване на детето топката гръмва.

Джобс толкова се въодушевява от филмчето, че оставя неотложната си работа в NeXT и лети заедно с Ласетър до Далас, където през август се провежда поредното изложение SIGGRAPH. Присъстват десет хиляди души и Джобс е много впечатлен. Творчеството винаги го въодушевява, особено когато по някакъв начин е свързано с технологиите.

Пред залата за прожекция се вие дълга опашка, но Джобс, който няма търпение да чака, бързо убеждава останалите да ги пуснат първи. „Луксо-джуниър“ е аплодиран най-дълго и е обявен за най-добър филм.

— Уау! — възкликва Джобс накрая. — Сега наистина разбирам за какво става въпрос.

И по-късно обяснява:

— Нашият филм беше единственият, в който имаше изкуство, а не само добра техника. „Пиксар“ може да направи тази комбинация също като „Макинтош“ някога.