Мариан Кийс - Бар „Последен шанс“

— Е, все пак е от миналия сезон — ухили се Финтан. — Но пък хич не ти е присъщо да постъпваш така.

Всички бяха изненадани от откровения разказ на Кетрин, а когато стигна до частта, в която Джо застанал пред нея чисто гол, останалите се сръчкаха и изреваха:

— Мили Боже!

— Фантастично! — извика Тара.

— Прекрасно! — присъедини се и Лив.

На вратата се позвъни. Пиците бяха пристигнали. Сандро избухна ядосано:

— В най-неподходящия момент! Не казвай нито дума, докато не дойда — предупреди той Кетрин и се втурна към вратата.

След миг се върна, отрупан с кутии и попита нетърпеливо:

— Изпуснах ли нещо?

— Не. Но е време за сериала — напомни им Лив.

— Майната му! — единодушно извикаха всички. — Това е много по-интересно. Продължавай, Кетрин. Той стоеше чисто гол и надървен във всекидневната и…

— Надървен е точната дума — ухили се весело тя.

— Леле майчице!

Кетрин им разказа дори за среднощния душ.

— Взели сте душ заедно! Страхотно!

Майло и Лив се погледнаха многозначително.

— Не би трябвало да ви разказвам всичко това — каза Кетрин накрая. — Джо може да не ми се обади повече. Случвало се е и преди.

— Ако той не се обади, ти ще му звъннеш — подхвърли Тара.

— Не, не мисля…

Майло и Лив събраха нещата си и се сбогуваха набързо.

— Е, порадвахме им се цял час, преди да хукнат да правят секс — отбеляза Тара.

— Цял час? — ухили се Финтан. — Според мен едва го издържаха.

Всички забелязаха, макар да се опитаха да не го показват, че Финтан се бе усмихнал.

— Търпят се само заради децата — засмя се Кетрин.

— И заради скъпото спално бельо — добави Тара. — Вчера си купиха нов юрган. Струва ми се, че са доста привързани към него.

— Е, сега не се ли радваш, че бях гадно и проклето копеле? — обърна се Финтан към Кетрин. — Не дължиш ли страстната си нощ на мен?

— Мислех, че вече не ти пука какво правя.

— Не ми пукаше. Но като видях какъв успех си постигнала, смятам отново да се захвана с теб.

— Какъв успех? Може да е само мимолетно преживяване. А това ще е ужасно, тъй като работя с него.

— На телефонния ти секретар сигурно ще има съобщение, когато се прибереш довечера — отвърна Финтан. — Джо може би се опитва да ти звънне точно в този миг. Знае ли номера на мобилния ти?

Кетрин поклати глава, но се развълнува. Джо можеше да й звънне довечера. Но по-късно, когато се прибра у дома, разочаровано откри, че на телефонния й секретар нямаше нито едно съобщение.

— Рави, откъде да намеря бус? — попита Тара.

— Бус? От онези за мебели ли имаш предвид?

— По-малък, но това е целта.

— Не знам. Можем да попитаме възрастните — кимна той към Вини, Теди и Евелин.

Внезапно Рави осъзна значението на въпроса и скочи шокирано.

— Защо? Какво е станало?

— Първо имам нужда от цигара.

— Бързо към пушалнята!

Тара седна в малкото стайче с жълти стени и засмука жадно цигарата си, докато Рави, който пламенно се противеше на вредния навик, освен когато тя пушеше, притеснено я наблюдаваше.

— Ще оставиш Томас? — извика изненадано той.

— Мисля да го направя.

— Защо?

Тара успя да се усмихне накриво.

— О, Рави, дори ти си ми казвал, че връзката ми с Томас е скапана, а още си момче!

— Да, но ти винаги оправдаваше скапаната връзка по някакъв начин.

Тара се намръщи.

— Знам. Такава патка бях…

— Напускаш го, защото Финтан те моли да го направиш?

— Не. Финтан вече не ме моли. Промени си решението и не му пука. Мислех, че това ще ме зарадва, но не е така. Почувствах се депресирана и хваната в капан.

Рави въздъхна безмълвно. Жените бяха толкова сложно нещо.

— Всичко започна в събота следобед.

Тара дръпна от цигарата и си припомни сцената.

Веднага щом влезе у дома, Томас изкрещя:

— Това, че онзи проклет педал е пипнал венерическа болест, не е оправдание да си разваляш диетата, Тара.

Томас размахваше опаковка от локум, която бе намерил в сака й за фитнес. Черна ярост заля Тара. Какво правеше с този кретен?

— Моля? — изсъска тя.

— Казах, че заради този проклет педал…

— Не смей да говориш така за приятеля ми! — прекъсна го Тара с нисък заплашителен тон.

— Но аз…

— Недей!

— Имам право на мнение — настоя той упорито. — Нали?

— Не! Жестоко е, а и не е венерическа болест. Финтан не е виновен.

— Имам ли право на мнение или не?

— Но…

— Имам ли право или не? — изкрещя Томас. — Да или не?

— Не става дума за мнение — повиши и тя глас.