Мариан Кийс - Бар „Последен шанс“

— Променил си се — въздъхна тя. — Станал си ужасен манипулатор.

— Но ще опиташ, нали?

— Ще опитам.

— А сега ме виж добре, Кетрин — нареди Финтан. — Пред теб е един свободен и незает човек.

Свободен и незает човек извикваше представата за елегантни мъже, цигарета от слонова кост, чаши с мартини, яхти и луксозни коли. Кетрин се вгледа в измършавялото лице на приятеля си, в кръвясалите му очи и оредялата коса. Господи!

— Какво искаш да кажеш?

— Уволниха ме!

— Кой?

— Шефката ми, разбира се! Кой друг? Доктор Сингх ли?

— Имах предвид…

— Самата Кармела. Лично. Издокарана в скъп костюм и откачила от кокаин.

— Искаш да кажеш, че Кармела дойде в болницата и те уволни в леглото? Защо? Възможно ли е да те уволнят заради болестта ти?

— Кармела се притеснява, че ще създам лош имидж на компанията.

Внезапно Кетрин разбра.

— Мисли, че си болен от СПИН.

Финтан кимна.

— Това е толкова несправедливо — извика тя. — А аз си мислех, че хората в модния свят не са настроени срещу болните от СПИН.

— Е, може да ме е уволнила, защото не съм болен от СПИН — каза Финтан раздразнено. — Не знам — довърши той и стисна устни. После бунтарското му изражение се изпари, а долната му устна затрепери и очите му се изпълниха със сълзи.

— Какво ще стане с мен? — проплака Финтан. — Какво? И не говоря само за парите. Работих за нея осем години. Смятах я за приятелка. Твърдеше, че винаги може да разчита на мен. А сега ме изхвърли като боклук. Не съм искал да се разболявам, а и обичам работата си. Чувствам се толкова самотен и изоставен. Ако страдах от СПИН, поне щях да си имам компания. Щях да споделям мъката си с другите болни и заедно да шием пъстри одеяла.

— Има групи и за хора със заболяването на Ходжкин — каза Кетрин.

Откакто бяха чули диагнозата на Финтан, Лив настояваше, че той трябва да търси хора в същото състояние. Дори бе предложила всички да започнат да посещават подобни групи — „Майки на болни от рак“, „Партньори на болни от рак“, „Приятели на болни от рак“.

— Кетрин, знам, че трябва да съм силен, и никой не обича самосъжалението, но трябва да ти кажа нещо.

— Какво?

— Страх ме е от болката. Ужасен съм от мисълта, че ще умра в кошмарни болки и няма да ми дадат достатъчно морфин.

— Няма да се стигне дотам — едва промълви Кетрин. — А, ето го и Сандро!

Сандро погледна любимия си, остави напитките, грабна една брошура и бързо зачете:

— Хотел „Сан Суси“ в Ямайка. Луксозен частен плаж, всички видове водни спортове, аромотерапия, масажи, карибски и европейски ресторанти…

— Томас, ще се ожениш ли за мен?

Томас се завъртя към Тара с блеснали очи.

— Тара — развълнувано отвърна той, — направо не знам какво да кажа.

— Просто кажи „да“.

— Да! Поласкан съм! Аз съм най-щастливият човек на земята!

Заля я облекчение. Берил й се усмихна доволно, докато Тара слагаше купичката й в миялната. Чакай малко! Те нямаха миялна. И Берил никога не й се усмихваше — мразеше я. А после Томас възкликна:

— Да се оженя за теб? Стори ми се, че попита дали искам всичките ти пари? Човешко е да се греши.

Тара се събуди, обляна в пот.

Напоследък често сънуваше кошмари, в които предлгаше на Томас.

Финтан беше виновен. Също и проклетата Кетрин Кейси. А и колегите й. Най-вече Рави. В сряда на обяд в почти безлюдния офис той бе извикал жизнерадостно:

— Развесели се най-после. Искаш ли да оближеш капачката от шоколадовия ми мус?

— Благодаря.

Тара пое капачката и я облиза без желание, а Рави отметна глава назад и изсипа цялата кутия в устата си. После разопакова огромен сандвич с шунка.

— Искаш ли да помиришеш хартийката? — предложи й той.

Тара прие мълчаливо.

След като погълна сандвича за части от секундата, Рави извади шоколад „Крънчи“ и заяви:

— „Крънчи“! Пълен със здравословни съставки!

Тара го изгледа завистливо.

— Как е Финтан? — попита той с пълна с млечен шоколад и карамел уста.

Тара не отговори. Страхотен въпрос. Как беше Финтан? Ужасната буца на врата му въобще не се смаляваше. Нито пък отоците в панкреаса. А и трябваше ли да спомене колко се бе разстроил, когато научи, че химиотерапията ще го направи стерилен? И как онкологът му бе намекнал, че тъй като е хомосексуалист, това е без значение?

— Излиза от болницата в събота — най-после каза Тара.

— Чудесно! Значи се оправя?

— Не се оправя! — намеси се Вини, като вдигна глава от компютъра си и се вторачи мрачно в Рави. — Това не е като да си счупиш ръката или да ти извадят порасналия навътре нокът. Човекът е болен от рак и не може да оздравее след няколко седмици в болницата. Нужни са месеци.