Хаим Оливер - Гол от засада

Върна се половин час по-късно, придружен от едно момче с дръпнати китайски очи. Явно не бе китайче, защото косата му бе светлоруса като коприна (виж рис. 6) 7 7 — Бел. ventcis . Облечен бе извънредно елегантно — с кожени панталонки, оранжева риза и жълти пантофи, всичко чуждестранно. В ръката си стискаше свитък хартия.

— Ето! — рече задъхан Льонка и бутна момчето напред. — Той ще ни каже всичко за Мюнхен. Само че трябва да го приемем в РЕДУТ. Дай си свидетелството!

Момчето подаде свитъка. Проф. Кънчо го разгърна и запремига: отгоре додолу като тънки пръчици бяха наредени само единици.

— Ей! — възкликна той. — Та ти двойки даже нямаш! Само единици! За първи път виждам такова нещо. Такива в РЕДУТ не приемаме!

Но момчето с китайските очи не се обиди и заговори на някакъв странен език:

— Аз пълно отличник.

Проф. Кънчо се взря в свидетелството, откри, че то е на чужд език, и прочете:

Дойче фолксшуле — Берлин

— Ама ти дойчо ли си? — попита той.

Момчето бавно отговори, като търкаляше „ръто“ зад езика.

— Аз герман-булгар-еврей-француз, нарича се Даниел-Пламен-Ерих-Раймон, родих в Берлин и свидетелство има само единиц. В наш Германия всичко наопак, единиц отличник, петиц слаб. Разбира?

Проф. Кънчо не разбра много-много и за да не се изложи, попита:

— Значи говориш немски, а?

— Уха! — каза на чист български гостът и продължи: — Аз говори немски, френски, еврейски, английски, италиански и сега бърз учи български.

— В Мюнхен бил ли си?

— Уха! — отвърна пак на български момчето.

— А футбол знаеш ли да играеш?

— Уха!

— Какво играеш?

— Бие дузп.

— Хм… Какво е гол от засада?

— Гол от засад е, кога стреляш във врата зад отзад на защита. Това е голем престъпникление и срамотност.

— Ами знаеш ли кой е най-големият революционер на България?

Новият кандидат отвърна без колебание:

— Митко Бомба от „Всеки километър“.

— Е, добре — каза проф. Кънчо, — ела да видим сега дали наистина умееш да играеш футбол. Ще биеш десет дузпи.

Льонка Пантерата застана на вратата, а Даниел-Пламен-Ерих-Раймон, както си беше по жълти пантофки, се засили и — бум! — топката влезе в левия ъгъл. Втората топка попадна в ръцете на вратаря. Третата се превърна в гол въпреки рискования плонж на Льонката. Четвъртата също… И така до края — гръмотевични удари във вратата, главозамайващи пантерски скокове на Льонката. Резултат: от десет дузпи — пет гола — почетен резултат и за двамата. (Подозирам, че Льонка нарочно е пуснал головете, за да помогне на своя приятел да влезе в РЕДУТ, но както и да е).

— Не е лошо — каза проф. Кънчо и като изпревари Митко Пеле, който искаше да зададе своя въпрос, кой е най-големият футболист на всички времена, бързо добави: — Приемаме те за член на ННФК РЕДУТ.

Влади Моторетката зашепна в ухото му:

— Внимавай, че като играем в Германия, тоя германец може да ни вкара автогол.

Проф. Кънчо се вгледа в лицето на новия редутабъл: то изглеждаше честно, но все пак…

— Слушай, Даниел-Пламен-Ерих-Раймон, в Мюнхен да не си посмял да бъдеш пета колона и да ни вкараш автогол, че знаеш ли какво става тогава? Я се закълни, че до мача с ГФР оставаш българин!

Момчето вдигна десница и тържествено произнесе:

— Аз, Даниел-Пламен-Ерих-Раймон, който досега бил герман-булгар-еврей-француз, дава клетка…

— Клетва! — поправи го проф. Кънчо.

— … дава клетва, че сега до край на мой животно…

— Живот, бе!

— … до край на мой живот и мач с Германски федерален републик аз остава булгарин и не вкарва автогол на мой роден стобор…

— Отбор!

— … отбор! И вкарва автогол само на германци!

— Хубаво! — каза проф. Кънчо. — Само че не можеш ли да си посъкратиш малко името? Много е дълго. Докато ти викна по стадиона да стреляш във вратата, топката може да влезе в нашата врата.

— Баба Зора мене вика Дани Сладкото.

Редутаблите смръщиха лица, сякаш бяха погълнали двойна доза рициново масло.

— Дани Сладкото? — провикна се Влади. — Пфу! Ние ще ти казваме Дани, Дани Берлински, искаш ли?

И тъй Даниел-Пламен-Ерих-Раймон, наричан от баба си Дани Сладкото и преименуван на бърза ръка на Дани Берлински, стана седмият член на ННФК РЕДУТ, а с Андреа — осмият.

И понеже време за губене нямаше, мигновено го наобиколиха и го бомбардираха с въпроси, свързани с германския футбол.

Дани Берлински отговаряше обстойно и компетентно. Сведенията, които даде за кината, филмите и цирковете, както и за магазините за играчки, където се продават роботи, се оказаха от значение за познаване психологията на германския отбор. Важни бяха и данните за надморската височина на Мюнхен, за реката Изар, която тече през града, за вечно заснежените Алпи, които го заобикалят и създават ту студен, ту топъл климат, та мюнхенци ходят ту с палта, ту с ризи… Най-ценни бяха тайните, които Дани издаде за футболната игра на западногерманците, главният белег на която бе мъжествеността.