Джак Дан - Армагедони (Антология)

Бъмпо стоеше настрани от другите. Маккартни го наблюдаваше. Човекът с кожените дрехи се наслаждаваше на своята нова пушка „Филаделфия“, като я вдигаше до рамото си и я отпускаше.

Сър Робърт се изкачи на върха на могилата и застана до лейди Маргарет.

— Господа — каза той, — лейди. И всички останали. Вие сте тук, за да наблюдавате това, което, надявам се, е голямо събитие в прогреса на науката. На полето — посочи той — се намира работещ апарат за създаване на газове — на дефлогистициран или крайно пречистен въздух, на възпламеняващ се газ, на серен въздух и на фосфор. Всички те се генерират, докато ние стоим тук. Създадените газове ще минат през тръбопроводи до стъкленото кълбо, което виждате в центъра. Те ще влязат в него, когато господин Бъмпо… — тук Бъмпо вдигна срамежливо ръка и зрителите го аплодираха — … стреля в диска, който е негова мишена. Тези богати на флогистон газове и течности ще се смесят. Те ще произведат основата на огъня, на взрива, на изпичането, а именно самия флогистон. Ще бъде включен часовник и петнайсет секунди по-късно сместа ще получи искра от кабел от лайденова стъкленица. Това ще фиксира флогистона така, както обикновеният въздух става устойчив в присъствието на електрически източник, и ще ни позволи за първи път да наблюдаваме един от основните елементи. Това е моят Велик експеримент.

Някои аплодираха.

— Може ли един въпрос?

— Да?

— Вие смесвате възпламеняем въздух, дефлогистициран въздух и фосфор в присъствието на обикновен въздух и пускате една искра?

— Такъв е планът ми.

— Тогава това, което ще получите — каза гласът, след като за момент пресмяташе нещо, — е малка експлозия, малко количество устойчив въздух и малък полски пожар, който ще трябва да бъде изгасен.

Някои се засмяха.

— Съмнявам се — отвърна сър Робърт. — Взех предпазни мерки. Ние сме на това разстояние в случай на някаква повреда в апарата и изпускане на отровни газове.

Слънцето се издигна над ниския хребет на изток. Полето и апаратурата бяха окъпани в студена светлина.

— Дали ще спечеля, или ще загубя, не знам — призна сър Робърт, — но се чувствам на прага на велико събитие.

— Аз също — обади се Къруел.

— И аз — добави лейди Маргарет и хвана ръката на съпруга си.

— Господин Бъмпо — каза сър Робърт, — виждате ли целта си?

— Това правя — отговори Бъмпо.

— Тогава изкарай си парите, човече!

Човекът с кожените дрехи излезе пред могилата, внимателно повдигна оръжието, сякаш то бе част от него, дръпна ударника, прицели се и стреля. Димът от дулото се разсея.

Дори без далекогледа си сър Робърт видя как голямото кълбо се оцветява в млечнобяло. Но това не беше млечнобяло от остатъчни газове. Беше мътно и бавно се въртеше. От малката група излезе възгласът „Ох!“. Проблясъци от светлина сякаш заиграха по цялото оборудване около кълбото. Целият апарат бе окъпан в бяла светлина.

Сър Робърт почувства как мускулите на стомаха му се стегнаха.

Още няколко секунди нищо не се случи.

След това се случи.

Треперещ и замаян, сър Робърт се изправи в ослепителната светлина. Намираше се в подножието на хълма. Някои от другите се изправяха, доколкото можеха. Един мъж лежеше, пронизан с клон през гърдите. Няколко души лежаха без видими рани, но и без да се движат. Близо до него Хамптън държеше ръката си странно изкривена.

В ушите им звучеше бучене и то не намаляваше. Сър Робърт изпълзя до върха на могилата, прикривайки очите си.

На запад имаше огромен въртящ се бял облак, прекалено ярък, за да бъде погледнат директно. От него излитаха ярки струи светлина, като тези от лабораторен тиган с горящ фосфор. Сър Робърт определи, че той се отдалечава бавно от него в западна посока.

Обърна се. Облакът се простираше на север и на юг, от хоризонт до хоризонт, движейки се странично на запад. През ярката бяла стена просветваха ивици червен пламък.

Миризмата на изгоряло дърво се просмукваше във въздуха. Докато облакът се отдалечаваше, той продължаваше да расте.

От изток се появи вятър, най-напред лек, след това на пориви, после все по-силен. Повърхността на земята на запад бе изгоряла, дърветата изглеждаха като кибритени клечки. Докато сър Робърт гледаше, нов порив на вятъра ги превърна в пепел.

Шокираните учени се бяха струпали зад могилата. Вятърът се засили до буря.

— Движи се на запад с въртенето на Земята — каза Хамптън Хамилтън. Като всеки ученик и той знаеше, че докато въздухът се движи, земната повърхност под него изостава и тогава се зараждат ветрове.