Олег Шмельов - Завръщането на резидента

Да се каже, че в юридическата консултация помнеха добре Кутепов, е малко. Макар и пенсионер, той не прекъсвал връзките си с родния колектив. Често ходел в кантората, по молба на колегите ги сменял за дежурство. Понякога водел защита на граждански дела. За него се изказваха с най-хубави думи.

Преди да отиде при Виктор Андреевич по местоживеене, Орлов му позвъни по телефона. Телефонът не отговаряше. Квартирата беше заключена с два ключа. Орлов помоли домоуправителя да поговори със съседите на Кутепов. Оказа се, че никой не го е виждал през последните два-три дни. Гаражът на Кутепов също беше празен.

Орлов измоли от прокурора заповед за отваряне на квартирата и гаража на Кутепов. Кутепов го нямаше ни жив, ни мъртъв. В квартирата нямаше следи за внезапно напускане.

Сутринта на 24 май, сряда, Орлов се обади на майора от КГБ Семьонов и му съобщи придобитите сведения. След като му благодари, Семьонов каза:

— Мрежата е хвърлена, ще видим какво ще стане. Сега е време да поговорим с Нестерова. Как мислиш?

Те още от първата среща бяха минали на „ти“ — от една страна, че бях горе-долу на еднаква възраст, и от друга, че имаха сходни професии, но най-вече поради взаимна симпатия.

— Ти ли ще отидеш, или аз да се заема с тази работа? — уточни Орлов.

— Този италианец може да пристигне в четиринадесет и двайсет или с вечерния самолет. Ако ти сега я потърсиш и извикаш при себе си, аз също ще дойда.

— Ще опитам.

Галина Нестерова си беше в къщи. В девет и половина тя седеше в кабинета на Орлов. Пет минути по-късно пристигна и Семьонов.

По предложение на Орлов тримата седяха около масичката — Орлов и Галя от едната страна, Семьонов от другата. Семьонов започна:

— Молим ви, Галина Николаевна, не смятайте това за формален разпит. Необходимо ни е да знаем нещо повече за отношенията на вашата приятелка с Виктор Андреевич.

Зашеметяването, в което беше изпаднала Галина, когато научи за нещастието със Светлана, още не бе преминало окончателно — това се забелязваше и по изплашения поглед, и по вялите движения, но все пак сега тя не изглеждаше толкова бледа и убита.

— Как се чувствува Светлана? — унило попита тя.

Орлов каза истината:

— Засега не е добре.

— Говорихте ли с нея?

За човек, извикан не заради формалния разпит, а затова, че е съпричастен към разследването на едно тежко престъпление, отговорът на този въпрос има първостепенно значение: по-лесно е да се отговаря на въпросите на следователя. Но ще бъде крайно наивно да се мисли, че ей така, без много труд ще навлиза в тайните на следствието. Именно затова Орлов, както и Семьонов, разбраха, че Нестерова зададе въпроса без всякаква задна мисъл.

— Не — каза Орлов. — Тя не може да говори. В безсъзнание е.

Галя наведе глава. След кратка пауза Орлов попита:

— Отдавна ли дружите с нея?

— От училище, от осми клас.

— Познавате ли майка й?

— Разбира се.

— А Виктор Андреевич кога се появи?

— Миналата година.

— Как Светлана се запозна с Виктор Андреевич?

Галя не отговори веднага, просто искаше да си спомни подробностите.

— Той познаваше Пиетро.

— И Пиетро ли ви запозна с Виктор Андреевич?

— Не. Виктор Андреевич донесе на Света колет.

— Какъв колет?

— Пътувал до Италия и Пиетро изпратил по него някои неща.

Семьонов погледна Орлов, направи някакъв знак с ръка във въздуха, непонятен за Галя, но Орлов прекрасно го разбра, стана и отиде до бюрото, извади от чекмеджето снимката и я подаде на Семьонов, а той я сложи пред Галя:

— Казвате, че Виктор Андреевич познаваше Пиетро. Вижте тази снимка внимателно…

Галя учудено погледна познатата й снимка и вдигна очи към Семьонов.

— Това сме ние в кафенето „Над реката“.

— А според вас кой е този на съседната маса? Вижте, надига се от стола.

Тя отново погледна снимката и каза неуверено, полувъпросително:

— Прилича на Виктор Андреевич.

Когато оня ден Орлов показа на Галина Нестерова увеличеното лице на Виктор Андреевич от тази снимка, тя ясно, без колебание го позна, а сега се поколеба. Това е лесно обяснимо, но при едно условие — ако в момента на фотографирането приятелките още не са го познавали.

Орлов попита:

— Тогава вие познавахте ли Виктор Андреевич?

— Не… Не… Той по-късно дойде при Светлана, много по-късно — съживила се за малко, отговори Галя.

— А тука той е отделно, така ли? — попита Семьонов.

— Във всеки случай не е с нас…

— И той не ви ли заговори тогава?