Олег Шмельов - Завръщането на резидента

Извънредно трудна задача за лаборантите експерти-криминалисти, но в практиката си Орлов имаше случаи, които му позволяваха сега да вярва даже в невъзможното. Например онова неотдавнашно дело за убийството на колекционера Ю. Имаше различни версии — около двадесет, и всички еднакво правдоподобни и убедително обосновани. А Орлов се спря на най-неправдоподобната. Човека, когото той заподозря, имаше сигурно алиби. И нито една, макар и косвена, улика. И най-важното, че подозираният твърдеше, че никога не е ходил в квартирата на убития и даже не знае адреса му, а Ю. беше убит в дома му.

Тъкмо в това време оперативно-техническият отдел беше получил нов прибор — лазерен микроанализатор и началник-отдела Лузгин изнесе кратка лекция пред инспекторите от криминалния отдел и следователите от прокуратурата, разказа им за широките възможности на този прибор, призова всички да не забравят за него в ежедневната си работа.

Като че ли Орлов първи прибягна към помощта на лазерния микроанализатор. Експертите от отдела взеха образци от дамаската на креслата в квартирата на Ю. и костюма на заподозрения. Спектроанализът фиксира в тъканта на едно от креслата наличия на власинки от плата, от който беше ушит един от костюмите. И когато Орлов каза на престъпника с какъв костюм е бил облечен, когато се е намирал в квартирата на Ю., и в кое кресло е седял, онзи се разчупи като орех под чугунена ютия — с първия удар го смаза.

Така че, ако някой от ключовете от връзката, която Орлов даде в лабораторията, е мушкан в бравите на Дмитриеви, криминалистите ще намерят следите му, ако не… Е, какво пък, в такъв случай Орлов ще завърже своята инициатива заедно с индукцията и дедукцията в една кърпа и ще отиде да се учи при стажанта Удовицки, който работи в управлението вече три месеца и всичко прави строго по учебниците и по наставленията на теоретичните светила на юриспруденцията. Не, той, Орлов, випускникът на МГУ, категорично е за науката, но явно не умее да приложи в практиката най-новите научни достижения. Ако се окаже, че Кутепов тук няма нищо общо, Орлов ще се опита ignotum per ignotus 2 2 Да обясни неизвестното с помощта на още по-неизвестното. .

Работата на майора от държавна сигурност Евгений Михайлович Семьонов беше от много по-деликатно естество. Предстоеше му да изясни каква е ролята на италианеца Пиетро Матинели в тази история. Когато работата засяга чуждестранни граждани, правата на следователя се регламентират не само от закона. Той тук навлиза в една област, където, освен обикновените норми действуват и правата на протокола.

Семьонов прекара пет часа в Химкомбината, където Матинели заедно с други италиански специалисти, съветски инженери и работници е монтирал италианските машини в азотноторовия комплекс. Майорът проведе разговор с няколко работници от комбината, в това число и с инженера, който имаше право да нарече Пиетро Матинели свой приятел (те си пишеха писма, инженерът даде на Семьонов да прочете писмата на Пиетро). От отзивите на хората, които обикновено са по-точни от всякаква писмена характеристика, се изгради един удивително симпатичен образ на цялостен, открит и прям човек, умеещ и да се пошегува, и да не се обижда от шегите, по руски незлоблив. Той не се стараел да си извоюва авторитет, не се подмазвал, не се нагаждал, а дори започнали да търсят неговите съвети. Целият му живот бил наяве. Даже семейните проблеми на Пиетро станали известни едва ли не на целия комбинат, когато получел писмо от Милано (привеждал се случая с писмото от майка му, в него тя се оплаквала от сестра му, която изчезнала от къщи за три дни). Пиетро участвувал в художествената самодейност на комбината — разбира се, като певец. Взел участие и в отбора по баскетбол. (И между нас казано, той бил най-добрият сред ИТР играч на покер.) За разлика от някои свои съотечественици Пиетро работел не „от“ „до“, а толкова, колкото налагала работата, просто до премаляване, както бяха свикнали съветските инженери при общите монтажи. Изобщо беше си спечелил доверие на „свой човек“, което не се дава така лесно.

Всичко това имаше немаловажно значение за характеризиране личността на Пиетро Матинели. Но за майор Семьонов беше по-важно как той ще се държи при сегашното си пристигане.

Пиетро трябваше да престои в града само четири дни. Целта на командировката му бе окончателно да регулира дребните несъответствия с първоначалния проект, които се бяха появили през изтеклата година. Италианската фирма, загрижена за запазване на високата си марка, настояваше за изключително точно изпълнение на поръчката и именно заради това идваше инженер Матинели.