Олег Шмельов - Завръщането на резидента

— Защо?

Павел разтвори петте си пръста и започна да свива един по един:

— Брокман се измъкна — едно. Уткин ме е разкрил — две. Какво ще стане с Михаил — три.

Това избухване успокои Марков.

— Може и да не те е видял.

— Щом като е пътувал заради проверката, значи те отдавна са ме подозирали. Всичко е свързано.

— Никога не са изпитвали особено доверие към тебе.

— Към мен добре. Но какво ще стане с Михаил?…

— Ще видим. Може би ще се наложи да го отзовем. И тук има доста работа за него. Ами Брокман, какво… И ние не сме с празни ръце… Но хайде да спим, утре ще ставаме рано…

Те се разотидоха.

Полковник Марков казваше истината, те имаха нещо в ръцете си. Най-важното — снимката на Брокман, направена от Михаил Тулев. Знаеха също за някои навици на Брокман. Наистина може би ще се наложи да се откажат от надеждата, че Брокман ще живее с документите на Владимир Уткин и ще използува внимателно измислената от него легенда. Кой нелегален ще вземе да се крие под покрив, известен на контраразузнаването и се знае от хиляда километра?

Преди всичко проучваха хора, дори с най-малки сходни белези, но работата щеше значително да се ускори, когато Брокман започнеше да действува. Можеше да се разчита и на това, че той идва не както Уткин да се спотайва в дупка и тихичко да си седи мирно месеци, години…

Марков събуди Павел рано, както обеща, нямаше още шест. Утрото беше слънчево, на небето — нито облаче. Настроението им малко се пооправи.

Докато Павел правеше физзарядка на поляната, Марков се обади в Москва. Но вестта от Батуми дойде след един час, когато вече закусваха. Лошите предположения се потвърдиха: Натела Георгиевна, хазайката на квартирата, където се беше настанил Уткин, разказа ма посетилия я сътрудник от КГБ за идването на Володя — приятеля на нейния наемател. Според подробното й описание това беше Брокман, макар че не всички външни белези съвпадаха съвсем точно.

Не бяха минали и двадесет и четири часа от момента, когато на поляната беше намерена в безсъзнание и с пробита глава Светлана Сухова, а предполагаемият престъпник по словесен портрет вече се търсеше в Москва, Ленинград и в повече от двеста по-големи града, които получиха по телекса необходимите сведения. Малко по-късно всички, включени в търсенето, ще получат и снимка на престъпника, което ще опрости задачата.

Но за тези, които търсят, много по-важно е да установят личността на престъпника: къде живее, къде и какво работи и т.н. Това беше първата грижа на подполковника от милицията Михаил Петрович Орлов. Делото се пое от прокуратурата, следователят също започна своята работа.

Отчитайки немаловажното обстоятелство, че човекът, когото наричаха Виктор Андреевич, е имал някакви причини да се страхува от фотообектива (това се изясни от, разказа на Алексей Дмитриев), беше предприето търсене и в друга посока — в миналото. Поискаха справка в картотеката на всички съдени и отбили наказанията си за криминални престъпления. Трябваше да се изчака, докато се изясни дали заподозреният не е престъпвал съветските закони през миналите години.

Началникът на градското управление на МВР свърза Орлов с майор Семьонов от КГБ и на краткото съвещание при него се договориха за взаимодействие и разграничение на сферите, а специално за линията на поведение към пребиваващия в града италианец Пиетро Матинели. Майорът веднага изпрати снимката на Виктор Андреевич по своите канали, за да се установи дали не се числи сред търсените държавни престъпници.

Машината заработи. Най-неотложно засега беше едно: да се установи личността на този, който се представяше за Виктор Андреевич. Това се изясни на втория ден. В жилищно-експлоатационна кантора №4 отговорничката за паспортите позна на снимката един от живеещите в кооперацията в техния жилищен комплекс. Тя каза също, че той има кола жигули.

По-нататък не беше трудно да се установи, че Виктор Андреевич Кутепов, понастоящем пенсионер, с работил до 1971 година като адвокат в юридическата консултация в централния район, член е на градската колегия на адвокатите. От личното му дело се виждаше, че пенсионерът Кутепов през 1935 година е завършил Харковския университет, до войната е бил следовател в Донбас, а по време на войната е призован в армията и работел във военната прокуратура; след четиридесет и пета година е в този град. Ерген, самотен. Безпартиен. Има и домашния му телефон.