Олег Шмельов - Завръщането на резидента

До май шестдесет и седма година получих от Алоиз няколко задачи. Наложи се една да изпълня без пистолет, може да се каже, с голи ръце, а това ми е противно. Как го беше измислил Алоиз този път? Той настояваше да изглежда така, че все едно клиентът сам е паднал и се е ударил о стъпалото на стълбата. Трябваше да вземем глинения отпечатък на стъпалото, след това Алоиз ми даде железното ъгълче, с което аз ударих стареца в слепоочието… Това беше някъде близо до Париж… Не, по-добре да работя без такива неща… След това цял месец сънувах стареца, по-добре да отида и да запаля свещ… Но мина… Всичко минава…

Да-а… А след това се разделихме с Алоиз. Това е цяла история, аз и до днес не мога да разбера дали правилно направих завой, или избързах, загубих или спечелих. Може би загубих, но се яви една много съблазнителна комбинация… Ако не ти омръзна, мога да ти я разкажа. Не ти ли омръзна? Тогава слушай…

През май на шестдесет и седма, когато в Мадрид научихме, че скоро предстои изпращане в Конго — даже получихме по една заплата, — дойде призовка от Алоиз за мен. Вече бях свикнал да мисля, че щом той ме вика, значи всичко е подготвено, повече от две седмици няма да се задържа. По-рано от юни едва ли ще започне изпращането — това можех да разбера. И така, излитам за Ню Йорк.

Отново, както винаги, квартирка в една стара къща, в която половината от жителите са емигранти. И не ти се пъхат без нужда. Алоиз идва, дава инструкциите, а на тебе ти остава да чакаш сигнал. И ето идва денят, Алоиз ми показва живия клиент, когото трябва да убия, съобщава ми разписанието на неговия живот, маршрутите на пътуванията му и прочее, снабдява ме с оръжие. И определя крайния срок.

Но на другата сутрин, тъкмо се бръснех в банята, на вратата се звънна: някой натиска да влезе. «Кой би могъл да е?» — мисля си. Алоиз има ключ, а и той няма навика да ме посещава сутрин. Реших да не отварям. Отново се звъни, дълго и настойчиво. Досрамя ме, че съм се затаил, даже не дишам. Отидох да отворя.

В първия момент, когато открехнах вратата, реших — край. Глупаво положение: стоя с насапунисано лице, в ръката самобръсначка, а пред мен — кой, мислиш? Няма да познаеш… Телохранителят на онзи, първия клиент, брюнетът с навъсените вежди. И вместо да получа куршум в челото, аз чувам вежлив глас: «Извинете, може ли да вляза за минутка?» Толкова бях оглупял, че казвам: «Моля, заповядайте». Бих могъл да се предпазя — може би при отворената врата не искаше да ме довърши, при затворена е по-безопасно, но той мина в стаята пръв, а аз зад него. И започна следния разговор:

— Казвам се Мортимър — съобщава гостът. — Аз имам нещо общо с онзи човек, както и вие.

Мисля си: за кого ли ме взема? Ако той е смахнат, аз съм с ума си.

— Кой човек имате предвид? — питам.

— Алоиз — спокойно отговаря той.

Който иска да се учудва, но аз се бях научил никога да не си отварям устата глупаво.

— Е, и какво? — интересувам се аз.

— Известно ми е какво трябва да организирате за Алоиз — обявява той все така спокойно.

Какво ще направите, когато ви казват такива неща? Предложих му да седне и запали цигари. Запушихме.

— Та кажете какво трябва да организирам? — моля го аз.

Мортимър съвсем учтиво и правилно излага задачата на Алоиз.

— Кой сте вие? — питам.

— Аз също работя за Алоиз — отговаря Мортимър. — Това е достатъчно.

Аз обаче не мога да свържа едното с другото. Та нали той беше телохранител на убития клиент. Ако и той работи за Алоиз, за какво ме наема мен и устройва цял спектакъл? Продължавам да изяснявам:

— Отдавна ли работите за него?

— Не, от половин година.

Аха, мисля си, значи просто е сменил стопанина. Питам по-нататък:

— А преди това за кого сте работили?

Мортимър можеше да не отговаря или да излъже нещо, но явно беше дошъл не да разиграва комедия, а да върши работа. Беше много сериозен и гледаше изпод вежди.

— Преди също съм вършел наемна работа — обяснява, — но малко по-различна.

— А именно?

— Бях телохранител, пазач. Стопанина ми го убиха. Пред очите ми. Кой ще ме вземе след този случай?

Разсъждаваше правилно. Стана ми вече ясно, че след онзи случай Алоиз е прибрал Мортимър и го е заставил да му служи. Всичко, както се полага на един порядъчен човек. Оставаше да науча кой е бил предишният му стопанин — от това можех да се досетя що за тип е Алоиз. По-точно, що за персона е, от какъв калибър. Ако първият ми клиент беше пръв и на Алоиз… Изобщо, ако узнаех що за човек е бил, можех да определя и Алоиз. Ще се получи пълна картина.