Олег Шмельов - Завръщането на резидента

— Ако не е тайна — казвам, — с какво се занимаваше вашият предишен работодател?

— С всичко по малко — отговаря Мортимър.

— Защо го убиха?

— Можеше да стане конкурент.

— На кого?

— На Алоиз.

— В какво?

Мортимър ме погледна недоверчиво — не го ли будалкам. Но на мен наистина нищо не ми беше известно.

— Той искаше да се заеме с тази работа, с която се занимава Алоиз.

— Да работи като адвокат?

Сега аз вече наистина се преструвах малко на глупак. Мортимър реши да говори открито.

— Алоиз приема поръчки за убийства — каза той, — а такива като нас ги изпълняват.

— Ясно — казвам, — продължавайте.

И изведнъж той ме шашна. Постави на масата един ключ. Аз питам:

— Е, и какво?

— Това е от вашата квартира. Можете да се убедите.

Все повече нищо не разбирах. Докато размислях какво може да означава това, Мортимър беше решил да разкрие всичко.

— Ако аз сбъркам, тоест, ако ние двамата не се споразумеем и вие уведомите за този разговор Алоиз, за мен ще бъде лошо. Но аз мисля, че вие все пак ще се съгласите с моето предложение.

— И какво искате да ми предложите?

Главата ма Мортимър също не беше пълна със слама. На вид изглеждаше като боксьор, а разсъждаваше като професор. Ето каква комбинация беше разработил.

— Познавам човека, когото вие трябва да убиете — каза Мортимър. — Той има много пари, а няма още петдесет. Алоиз ви е дал седем хиляди и на мен пет…

— А на вас за какво? — зададох идиотския въпрос.

— За вас.

Ставаше все по-тежко.

— Как така за мен?

Мортимър подхвърли ключа на дланта си.

— Трябва да се скрия във вашата квартира. След като изпълните поръчението. И да ви убия. Имам пистолет. Същият като вашия.

Явно, не съм се зарадвал много на това, защото Мортимър счете за необходимо да ме успокои.

— Така става винаги… Вие не сте американец и не познавате типове като Алоиз. Колко поръчения вече сте изпълнили?

— Седем — отговарям.

Той казва:

— Виждате ли. Много са. Ставате твърде опасен за Алоиз. Даже и да ви обича, все едно, трябва да се отърве от вас. Изведнъж осем убийства потъват във водата.

— Като смятате и това! — уточнявам.

— Да.

Той обясни всичко както трябва, само не се беше добрал до главното.

Питам:

— Докладвайте вашето предложение.

Мортимър обясни простичко:

— Ще предложим на този човек да живее, и ще вземем от него… да кажем, двеста хиляди. Той ще замине някъде по-далеч, защото това не е шега, и той ще разбере всичко.

— А какво ще стане с нас?

— Ние също ще заминем.

Откровено да си кажа, не можех така изведнъж, за една минута, да премисля всичко. Обмислях.

— По сто хиляди на всеки — казва Мортимър. — Пресметнете за колко трупа ще спечелите такава сума.

Разбирах от деление и умножение. Но не е шега да измамим Алоиз.

— Ами ако Алоиз поиска да ни отмъсти? — казвам.

Мортимър отново обяснява:

— Човекът, когото вие трябва да убиете, не му е конкурент. Това е странична поръчка. Тези, на които той пречи, поръчителите, ще бъдат доволни от неговото изчезване. Алоиз ще загуби от това няколко хиляди. Вие ще се върнете в Европа, аз също ще си намеря някое тихо местенце. Алоиз няма да харчи пари за нас, а той самият не може да стреля.

— А вие сигурен ли сте, че този човек няма да ни изпрати по дяволите? — казвам.

— Мисля, че няма.

С една дума, Мортимър ме убеди и не отложихме работата, а още същия ден посетихме клиента в дома му. Беше сам, ако не смятаме прислужничката — една стара негърка. Мислех, че ще ни приеме за обикновени шантажисти, но когато Мортимър честно му разказа как стои работата, клиентът се вкисна и повярва, че ние не мислим само за себе си. Вероятно е очаквал нещо подобно. Даже поиска веднага да изчезне от Щатите. И ако искаш вярвай, ако искаш не, но той помоли един от нас да остане при него. Работата опря до парите — той, разбира се, нямаше в себе си двеста хиляди, затова се договорихме така: той ще направи необходимите разпореждания до банката, за да получим парите в Европа, Мортимър ще поръча три билета за нощния самолет и ние ще осигурим безопасност на клиента през цялото време, докато е с нас…

Такива ми ти работи… Клиентът се разплати в Ротердам. Той се отправи за Биариц, където семейството му беше на почивка, жена му и децата. Мортимър потегли някъде към Англия или Шотландия, а аз се върнах в Мадрид. Даже успях за заминаването. Зачислиха ме в отряда на полковник Денар и потеглихме за Кисангани.

Това беше последният опит на Чомбе да заграби Конго. Но излезе пълна глупост.