Олег Шмельов - Завръщането на резидента

Оставаше да е против!

— С най-голямо удоволствие.

Монаха каза:

— Вие започнахте да се вкисвате на сегашната си работа. Сега ще стане по-весело.

Още същата седмица Монаха отново извика Михаил и пак в къщи. Това значеше много: най-важните работи на Центъра Монаха решаваше в къщи. Задължително се спазваше винаги следното правило: поканеният трябваше да се вмъкне във вилата на Монаха незабелязано, никой не биваше да го види. Това приличаше на игра, но все пак имаше известен смисъл. По този начин Монаха запазваше себе си и своите изпълнители от всевиждащото око на Себастиян.

Декемврийската вечер беше тъмна и студена. Валеше дъжд, примесен със сняг. Във вилата на Монаха, разположена сред голи дървета и отдалечена от другите постройки наоколо, не светеше нито един прозорец. Михаил по околен път влезе откъм градината, прехвърли се през двуметровата желязна ограда и закрачи по калната пътечка към входната врата на кухнята, натисна копчето на звънеца. Отвори му самият Монах: вероятно слугата беше освободен за тази вечер.

Влизайки в хола след стопанина, Михаил не забеляза веднага седналия в креслото човек, но когато онзи се надигна и направи крачка към светлината, която падаше върху килима от огромен като чадър абажур, Михаил неволно спря. Пред него стоеше Карл Брокман.

По традиция, ако сътрудниците на Разузнавателния център се бяха запознали някъде на неутрална почва, то те нямаха право да показват това пред никого, особено пред началството. Михаил знаеше за тази традиция. Съдейки по всичко, Брокман също я знаеше — излизаше, че той или отдавна работи тук, или някой го е предупредил. Михаил забеляза, че Брокман също го позна, и беше изненадан не по-малко от него.

Монаха не забеляза нищо. Той ги представи един на друг:

— Михаил Мишле. — И посочвайки с ръка към Брокман: — Владимир Прохоров. Моля да се обичате и покровителствувате.

Монаха изрече това на руски език, ползувайки се от случая да провери знанията си по чуждия език. Мишле беше едно от презимената, с което Михаил работеше в Европа.

Брокман протегна към Михаил ръка, Михаил я стисна.

— Сядайте — покани ги Монаха. — Можете да пушите.

Той изтегли креслото си към кръглата масичка, седна. Те също седнаха.

— И така — каза Монаха на немски, обръщайки се към Михаил, — изслушайте моята дълга реч, а след това ще задавате въпроси… Вашият подчинен Владимир Прохоров владее руски, но няма никаква представа за битовата страна на живота в Съветския съюз. Впрочем за това вече говорих… Как се отнасят хората помежду си в работата, на улицата, в киното? Как трябва да се държи с колегите, с началниците? Как да се запознава с жени? Всичко това и много други неща за него са заключени със седем ключа. Вие трябва да му помогнете… И запомнете: тук няма дреболии за пренебрегване… Разказах ли ви как веднъж един разузнавач се провали?

Михаил беше вече чул от Монаха тази история, но в тон с неговия каза:

— Не зная какво имате пред вид. Интересно е да чуем.

— Този опитен разузнавач го издадоха връзките на обувките му. Да, да. Той пристигнал в една страна, където трябвало да остане дълго време. Връзките му били завързани на ключка и се мотаели отгоре. Но там мъжете имат обичай да пъхат краищата на връзките навътре. А той се представял за кореняк… Намерил се обаче един педант, който обърнал особено внимание на връзките. И — провал. Разбирате ли какво значат дреболиите? — Монаха се обърна към Брокман. — Вие сте още млад, вашият наставник е видял това и онова. Слушайте го. Полезно е да се слушат по-старшите. А сега въпроси.

— Тук ли ще живеем, както досега? — попита Михаил.

— Не, тук никой не трябва да ви вижда заедно. Ще заминете за Швейцария, изберете си някой курорт и живейте там тихо. Не ви съветвам да се показвате в Цюрих и в Женева. Какво още?

— Кога да пристъпим към изпълнение?

— Колкото по-скоро, толкова по-добре. Документите и парите ще имам утре.

Брокман не зададе въпроси и Михаил си помисли, че този наемен убиец, а сега кандидат за разузнавач, вероятно притежава спокоен характер. Или пък е тъп като пън. Едно от двете…

— Трябва още сега да уточним мястото за срещи — каза Михаил.

— Познавате ли Берн? — попита Монаха.

— Лошо.

— Заспало градче. Такова, каквото ви трябва. На Цайххаусгасе се намира хотел „Метропол“. Ще се срещнете там. Ще ви посъветвам да живеете в Гщад. Това е един прекрасен курорт.

Михаил замина на следващия ден. В Берн се настани в хотела, посочен му от Монаха. Вечерта позвъни в един от хотелите на Гщад — избора направи по съвета на собственика на бернския хотел — бързо се договори за две стаи. До пролетния ски сезон имаше още доста време.