Олег Шмельов - Завръщането на резидента

Себастиян разработи комплекс от мероприятия и пристъпи към осъществяването му. По отношение на Михаил Тулев той имаше особен метод. Веднъж например той извика Михаил в кабинета си и му показа една снимка: пред входа на КГБ на площад „Дзержински“ стои Бекас-Павел Синицин.

— Ще познаете ли приятеля си? — попита Себастиян с бодър тон.

Михаил взе снимката, поогледа я и спокойно каза:

— Това е Бекас.

— А сградата също ли ви е позната?

— Вероятно е Комитетът за държавна сигурност в Москва.

— Какво ще кажете за Бекас?

Дори да не знаеше за блестящите монтажни способности на главния фотомайстор на Центъра Теодор Шмид, Михаил пак не би се поддал на провокацията. Фотомонтажът беше добър, но Себастиян не бе забелязал една подробност: на снимката Павел-Бекас беше облечен с панталоните и куртката, които носеше тук, в Центъра. И после, това беше доста груба работа: за какъв дявол съветският контраразузнавач Павел Синицин (Бекас) ще се фотографира или ще позволи на някого да го фотографира на фона на сградата на КГБ?

— Искате ли да ви кажа откровено? — попита Михаил, като се наклони към Себастиян.

Онзи се отдалечи.

— Нещата са много по-сериозни, отколкото вие смятате. Аз винаги съм казвал: Бекас е подставено лице.

Себастиян разсъждаваше правилно, но бедата беше там, че той самият и вярваше, и не вярваше в това. Не беше сигурен.

Михаил замълча и Себастиян беше принуден да повтори въпроса си:

— И така, какво ще кажете за снимката?

— Теодор Шмид е прекрасен майстор, повече няма какво да се желае.

Себастиян потръпна. Бързо взе снимката и я сложи в джоба.

— Не смятайте другите за по-глупави от себе си — важно каза той.

— Но вие погледнете снимката както трябва. Обърнете внимание как е облечен Бекас.

Себастиян не погледна снимката и разговорът приключи.

По друг начин трябваше да бъде проверен Михаил на територията на Съветския съюз, но за това той разбра много по-късно…

Времето му минаваше бавно. Внимателно и упорито той търсеше следите на Брокман. Михаил имаше познати почти във всички отдели, но да се правят справки за когото и да било по заобиколен начин, а още повече открито в Разузнавателния център не се разрешаваше, особено при сегашната атмосфера.

Случи се едно събитие, което беше приятно за болшинството сътрудници в Центъра: Себастиян беше извикан отвъд океана и, както говореха, задълго. Предполагаха, че е отишъл в ЦРУ за повишаване на квалификацията. Дали беше така, или не, но почти всички се радваха, особено Монаха. Не беше трудно да се досетят защо.

Заминаването на Себастиян за Михаил беше добре дошло.

На другия ден Монаха го извика — не в служебния кабинет, а в къщи. Монаха не му предложи коняк, както обикновено, а и самият той беше трезв. Посочи на Михаил креслото, седна срещу него, запуши и попита:

— Между впрочем, спомняте ли си момъка, с когото ви размениха?

— Разбира се — каза Михаил.

— Казва се Владимир Уткин. Той и досега е там. Легендата се оказа доста надеждна.

Михаил не можа да разбере смисъла на тези думи, защото Монаха зададе нов въпрос:

— Този ваш Бекас може ли да убие човек?

За да спечели време и да скрие своето учудване, Михаил позабави отговора си.

— Вече позабравих за него — произнесе той замислено. — Отдавна беше.

— И все пак… — настоя Монаха.

— Ако помните историята му…

— Помня — живо го прекъсна Монаха.

— Убил е часовия при бягство от колонията. Но изобщо Бекас е принципно против убийствата. Той е професионален крадец. Убил е по необходимост.

— Смятате, че няма да се съгласи?

— Вероятно няма.

— Ами ако го заплашим?

— Да го предадете на милицията за онова убийство? — учудено попита Михаил.

— Да.

— Вече използувах веднъж този шантаж.

— Можем да го повторим.

Михаил не очакваше Монаха да разкрие изведнъж всички подробности около замисления или замислящия се план. Реши обаче да опита:

— Зависи от обстоятелствата. Бекас не е прост, действува обмислено.

— Става дума за обикновено убийство.

— Необходим е стимул.

— Пари ще получи.

— С тях трябваше да започнете.

— Добре, пак ще говорим за това — завърши Монаха. — Аз ви повиках за друго.

Стана, разходи се по дебелия мек син килим от единия до другия ъгъл и каза:

— Утре ще ви запозная с един наш сътрудник. Той е роден в Русия, но на пет години попаднал в Германия и след това останал на Запад. — След малка пауза продължи: — Ще проверите до каква степен владее руски език. Ако има пропуски, ще предложите какво да се направи, за да може да говори на съвременен руски език. Това първо. Второ, в продължение на два месеца ще го научите да живее и мисли като съветски гражданин. — Михаил леко се усмихна и Монаха веднага забеляза: — Не се усмихвайте… Впрочем вие сте прав. Ще направим ето какво. Учението ще бъде по-ефективно, ако двамата живеете заедно. Да, да, точно така. Надявам се, че нямате нищо против?