Олег Шмельов - Завръщането на резидента

— Една операция в джунглата.

— Брокман участвуваше ли в нея?

— Да. Ранен е.

— В ръката?

— Да. А ти откъде знаеш всичко това? — на свой ред зададе въпрос Михаил.

— Трябва да четеш вестници. От джунглата с въртолет ли го измъкнаха?

— Да, него също.

— Така, значи всичко съвпада. Но трябва да се провери все пак.

— Кажи, за бога, какво съвпада, какво трябва да се провери?

— Ръководителите на въстаниците са дали интервю пред журналисти. Вестниците писаха, че се готви покушение срещу тях.

— Какво ти покушение, когато там се води истинска война!

— Е, това може да се нарече и другояче. Нека бъде диверсия.

— Но какво общо има тук Брокман? — Точно такъв въпрос беше задал Михаил на Дон още при първите разговори за Брокман.

— Вестниците писаха, че групата диверсанти е била образувана от професионални наемни убийци. Даже публикуваха портретите на двама от тях, но не и на Брокман. Той беше в тази група.

— А какво трябва да се провери?

— Писаха, че всички тези момчета работят за службата, в която работим и ние с тебе.

— Ето какво било…

— Това е само предположение.

— А как можем да проверим?

Дон сложи лявата си ръка на сърцето.

— Позволи ми, моля те, да не ти казвам всичко.

— В нашата работа важи правилото — колкото по-малко знаеш, толкова по-добре — каза Михаил.

— Невинаги е така, но в случая си прав.

— И дълго ли трябва да се проверява?

— Дай ми поне една седмица.

— Аз няма къде да бързам.

— Ти, между впрочем, можеш сам да провериш в службата — оправдавайки се, каза Дон.

— Няма да ме допуснат в кухнята. — Михаил загаси цигарата в пепелника и стана.

— Искаш ли да пийнеш нещо?

— Не. Ще си отида тихичко в хотела, ще наема по-топла стая и ще легна да спя. Ще ти се обадя по телефона.

… След четири дни Дон съобщи, че Брокман (разбира се, под друго име) влиза в състава на една група, която действува по задачи на Центъра. — Нещо повече, Дон установил, че Брокман е излетял от Париж за един град, който се намира близо до главната квартира на Центъра. Михаил се отправи за там.

След един ден той направи пред Монаха, своя началник, устен доклад. Монаха, след като изслуша встъплението, го прекъсна:

— Напишете всичко това. Не се впускайте в подробности. Обрисувайте общата картина, която сте видели.

Михаил направи писмен доклад. Монаха го прочете и каза:

— Добре. Заемете се с предишните си задачи, а след това ще видим.

Както Михаил предполагаше, отново го натовариха със скучната за разузнавача работа, която имаше даже не аналитичен, а статистически характер. Осем часа на ден той се трудеше с неинтересните, раздути и романизирани донесения на обширната агентура на Центъра, измъквайки от купищата словесна плява редки зърна полезна информация. Утешаваше се, че зърната истина ще са полезни не само на тукашния му началник.

Положението в Центъра си оставаше неспокойно, като виждаше, че Себастиян го контролира, Монаха ставаше раздразнителен. Лошо прикриваното взаимно недоброжелателство се превърна в открита вражда. Търпяха се един друг по силата на служебната необходимост.

Наскоро беше станал инцидент с един агент, на когото Центърът беше възложил особено важна мисия в една от страните на социалистическата общност. Това стана по вина на Себастиян, който беше снабдил агента с явки, провалени още преди една година. Монаха беше предвидил опасността и предупреди, но Себастиян настоя за изпращането, в резултат на което Центърът си имаше големи неприятности. След случилото се Себастиян реши на всяка цена да се реабилитира, но тъй като по характер беше злобен човек, той си избра начин, който напълно му съответствуваше. Започна дълга кампания за проверка на сътрудниците на Центъра — без изключения за когото и да било. Веднъж в състояние на служебен екстаз той каза на Монаха, че някой от сътрудниците играе двойна игра и той, Монаха, явно не дооценява опасността от това положение. Тогава Монаха му отвърна язвително: „Може би подозирате и мен?“ Себастиян скри обидата и след известно време написа рапорт до висшето началство, в който рязко осъждаше шефа за понижената бдителност. Но началството погледна на рапорта иначе. Изкараха и двамата на тепиха и попитаха Себастиян право в лицето: не иска ли той да заеме мястото на шефа си? Приключи се с това, че им предложиха да поддържат помежду си нормални служебни отношения. Идеята на Себастиян за допълнителна проверка на лоялността на сътрудниците обаче одобриха. (Веднъж на чашка коняк Монаха разказа това на Михаил.)