Олег Шмельов - Завръщането на резидента

Годините текат и ето че бившият младеж е вече вицепрезидент на компанията. Има петстайна квартира, децата са пораснали и се учат в колеж. В банката си има солидна сума за черни дни. Като че ли може малко да си отдъхне. Едно прекрасно утро той влиза в кабинета си и сякаш за първи път вижда своята секретарка-машинописка, която между впрочем работи тук вече две години. Но той действително я вижда за първи път — по-рано тя е била едно винтче в неговия служебен механизъм. И констатира, че е дяволски хубава. Сравнява я с посърналата от домашните грижи съпруга и си прави равносметка на своя жизнен път. Та той в същност изобщо не е живял, напъвал е мишци заради това проклето благополучие и сигурност в обществото. Ограбил е себе си. Но стига толкова! Още не е старец, дявол да го вземе! На съпругата ще остави достатъчно, децата също ще осигури. Трябва да си поживее, докато не е късно, да си поживее най-после както му се иска.

С една дума, след половин година, минал през адските кръгове на бракоразводния процес и подялба на имуществото, той се венчава с младичката си секретарка и започва нов живот, който е нов само на пръв поглед.

Николай Николаевич Нестеров, академик, лауреат на Държавна награда, почетен член на една чуждестранна Академия на науките, се роди и израсна не в чужбина, а в СССР, но историята и на двата му брака съвпада с гореописания стереотип, но с някои по-съществени отклонения от него.

След университета Николай Николаевич беше приет за асистент на голям съветски учен, работещ в областта на физикохимията. Той не правеше кариера, защото, първо, не принадлежеше към числото на кариеристите, и, второ, не беше необходимо. Но работеше много, правеше опити за потвърждаване на идеите на своя мастит ръководител. Кандидатската дисертация дойде от само себе си. При защитата тя получи даже докторска степен. На двадесет и седем години той се ожени за студентка от същия факултет, в който някога се учеше и той и където после четеше лекции. Роди им се син, след година и втори. Николай Николаевич получи самостоятелна работа, предоставиха му отделна лаборатория. Той притежаваше таланта на учен-теоретик, който се прояви още през студентските години, и способността на остроумен експериментатор — съчетание не толкова често срещащо се.

Навлизаше в науката, без да забелязва нищо и никого около себе си, вдигна глава, и се огледа една на четиридесет и пет. Именно сега известният учен Нестеров откри истински своята двадесетгодишна лаборантка Оля и тутакси се влюби с пламъка, както се казва, на неизхабената си душа.

Синовете отраснаха: по-големият завършваше училище, по-малкият беше в десети клас. Николай Николаевич не смяташе да ги лиши от бащински грижи и осигуровка. Той се задължи пред закона да осигури до последния ден и предишната си съпруга, която чак сега осъзна, че изобщо не обича. Разривът беше болезнен, разбира се, повече за съпругата му — но какво да се прави? Любовта на четиридесет и пет годишен към двадесетгодишна е непреодолима. Нито жалбите в партийния комитет, нито виканията пред началника, нито заплахите ма напуснатата жена, че ще се отрови, могат да я потушат. Само бъдещият съвместен живот може да я снизи постепенно до обикновеното равнище.

В момента на излаганите събития Николай Николаевич беше на шестдесет и шест години. Олга Михайловна — на четиридесет и една. Ник, както го наричаше пред хората Олга Михайловна, отдавна беше дядо на трима внуци. Той не ги беше видял нито веднъж, но не страдаше много от това. И със синовете си не се срещаше всяка година, но никога не отказваше да им помогне. Ако имаше някой, когото да обича дълбоко и предано, това беше дъщеря му Галя, която се роди в град К., където Николай Николаевич се пресели веднага след развода. В началото тук му дадоха голям научноизследователски институт, но след като го ръководи три години, той разбра, че тази длъжност не е за него и помоли да му разрешат да се заеме с чисто научна работа. Разбира се, уважиха молбата му, тъй като проблемите, интересуващи академик Нестеров, имаха в перспектива огромно приложимо значение. За отмора Николай Николаевич понякога четеше лекции пред студенти.

Олга Михайловна беше доста нервна по характер. Това особено се прояви след раждането и се изрази по доста оригинален начин. От млада, цветуща жена, тя изведнъж се превърна в безвъзвратно слабеещо същество, обречено на бързо угасване. Разбира се, съпругът й всячески се стараеше да я увери в обратното, пазеше я от всичко, което би могло да засегне чувствителната нервна система на младата му жена. Беше намерена бавачка на детето. Хранеха го изкуствено, тъй като Олга Михайловна не искаше да си разваля бюста. Не минаваше и седмица Олга Михайловна да не извика лекар в къщи, докато най-после се разочарова от всякаква медицинска помощ. Започна да се лекува с билки, но от какви болести, не беше известно, тъй като никой от лекуващите я лекари не можа да постави точна диагноза.