Олег Шмельов - Завръщането на резидента

— Добре — каза Лукин. — Ще ви чакам.

Воробьов, който в групата според чуждестранния си паспорт се водеше Блиндер, си признал всичко. Семьонов разказа, че Воробьов станал податлив от момента, когато измъкнали от куфара му четири разноцветни дълги тубички паста за зъби. Надписите били на немски и означавали, че това е паста за зъби. Семьонов искал да отвори една от тях и да сложи на ръката си за проба. Тубичките се оказали запоени, но Воробьов изкрещял така, като чели го ръгнали с нож. Повторил няколко пъти: „Недейте! Недейте!“ и помолил да го заведат при отговорен служител от КГБ, там той ще разкаже всичко.

И ето го да седи пред Марков. А на масата между тях четирите разноцветни тубички.

— Защо сте се изплашили толкова? — попита Марков.

— Строго ми заповядаха: при никакви обстоятелства да не ги отварям.

— Какво има в тях според вас?

— Не зная.

Марков извика помощника си. Изпратиха тубичките в лабораторията по химия.

— На кого носите това? — попита Марков.

— Трябва да се срещна с една жена, тя се казва Линда Николаевна.

— Къде и кога?

— Утре в един часа на обяд в градинката при паметника на Пушкин.

— Картичка ли й изпратихте?

— Не. Само получих от нея.

— Познавате ли се?

— Не.

— Тя ли трябва да ви намери?

— Да. Аз трябва да нося кафяв шлифер.

— И какво, вие трябва да й дадете тубичките?

— Не. Тя ще каже: „Да отидем у нас“ и ще ме заведе при човека, за когото това е предназначено. Заповядано ми е да ги дам само на него, от моята ръка в неговата.

— Това ли е всичко?

— Казаха ми, че той също може да ми даде нещо.

— Вие познавате ли го?

— Не.

— Как се казва?

— Никитин.

— Как се казва вашият шеф?

— Най-главният ли? — попита Воробьов.

— Да.

— Не зная. Аз съм отскоро там. Между себе си го наричат Манк — това на английски значи Монах.

— А този, за когото са предназначени тубичките, познава ли ви?

— Не мога да кажа.

Марков вдигна слушалката и набра телефонен номер.

— Подгответе съобщение до Министерството на външните работи, че господин Блиндер е задържан за нарушаване на паспортния режим до изясняване на въпроса.

Марков, като видя, че Воробьов-Блиндер се окуражи при последните му думи, каза, след като остави слушалката на мястото й:

— Сега аз мога да обещая на вашето посолство, че засега не знаем какво е съдържанието на тубичките. — И след пауза добави: — Но все едно, вие няма да бъдете свободен.

Съвещанието при генерал Лукин се възобнови в три часа. Марков взе със себе си магнетофонния запис от разпита на Воробьов. След като изслуша записа и разгледа паспорта на Воробьов, Лукин каза:

— Ако правилно съм ви разбрал, стигнали сме до разклонението, Владимир Гаврилович?

— Съвършено вярно.

— Кога химиците ще дадат анализа?

— Зависи от сложността на веществото.

— Но по възможност днес?

— Обещаха.

— Добре. И какво сега?

— Според мен настъпил е моментът да се реши въпросът принципно: да продължим или да приключим операция „Резидент“ — каза Марков.

— Какво ще стане, ако продължим?

— И без анализи е ясно, че Воробьов е донесъл на Брокман не паста за зъби. Можем да сменим съдържанието на тубичките. Воробьов ще се съгласи докрай да изпълни своята мисия под наш контрол — в това няма съмнение. След това да видим какво ще направи с тубичките Брокман. Но ние трябва да обезвредим Брокман. Неговите връзки са разкрити, чрез него нищо повече няма да получим.

— Значи за предпочитане е другото решение — да приключим?

— Да — твърдо отговори Марков.

— Тогава формулите на академик Нестеров ще бъдат изхвърлени в коша?

— Не е задължително. Брокман се е сдобил с формулите преди пристигането на Воробьов. От десет дни обаче той ни се губи от погледа, от седемнадесети до двадесет и осми май. До Нестеров пътува на пети юни. Те съвсем реално са разчитали, че преди двадесет и седми юни, когато е насрочена срещата на Кутепов и Бекас, ние нищо не бихме могли да знаем за Нестеров. Така че всичко е напълно естествено.

— Добре — каза Лукин. — Прекратяваме операцията. Какво следва от това?

— Провалът на Брокман автоматично бие по Михаил Тулев. През изминалите години ние сме хванали няколко агента на Разузнавателния център по данни на Тулев. Себастиян отдавна се рови в тези данни и провали, за да види сметката на Тулев. Тулев е пряко свързан с Брокман. Сега вече няма да остане никакво съмнение у Себастиян.

— А какво ще стане с „бялото петно“? Какво е правил Брокман през десетте дни, докато е бил без контрол? Може и да не научим това, дори и да го задържим.