Олег Шмельов - Завръщането на резидента

— Иззехме я, Пьотр Иванович — каза Марков. — Друг изход нямаше. Трябваше да го лишим от радиовръзка, за да установи контакти. Сменили бяха радиокода, не можахме да го разшифроваме.

— А как успяхте със „Спидолата“?

— Помолихме домакина в редакцията, където е работела Стачевска, да я посети в къщи и той каза, че е видял „Спидолата“. След това беше решено радиостанцията да се вземе. А после лейтенант Ковальова и старши лейтенант Жаров организираха всичко много успешно.

— Рисковано е — след като помисли, каза Лукин. — Вероятно у него се е появило подозрение. Ще доложи в центъра и там ще преценят, че книжата на Нестеров са бутафория.

— Те не могат да повярват, че можем да вложим толкова усилия заради тази бутафория, а след това с някакъв невероятен ход да си изпортим цялата комбинация.

— Грубовато е, разбира се, но като че ли това е основното.

— Трябва да задействува — убедено каза Марков.

— Да се надяваме. Ето какво не ми е много ясно, Владимир Гаврилович. Защо Кутепов е искал да убие това момиче?

— Първо, той се е страхувал от нея. Опитал се да я вербува — тя отказала. Италианецът пристига — всичко ще се разкрие. Второ, смъртта на девойката е трябвало да окаже силно въздействие върху Галина Нестерова. Веригата е ясна. Нестеров много обича дъщеря си. Представете си, ако кажат на бащата: или ни помогнете, или с вашата дъщеря ще се случи това, което се случи с нейната приятелка.

— Смятате, че няма да оставят Нестеров на мира?

— Работата може да не се ограничи с едно пътуване на Брокман. На разпита Кутепов например заяви, че са му заповядали да подготви приятелките за среща с някакъв племенник. Вероятно са имали предвид Брокман. Мамчето на Галина Нестерова също се е облажила — Кутепов й продал скъп пръстен на безценица.

— Смятате ли, че Брокман няма други задачи?

— Не всичко знаем, Пьотр Иванович — отговори Марков със същите думи, които произнесе веднъж в разговор с Павел. — Засега не всичко. — Той погледна часовника си. — Но точно в този момент ще се изясни една работа… Появил се е пратеник оттатък.

— При Брокман?

— Да. Но разрешете, Пьотр Иванович, да свършим с това, което имаме досега. Сега ще ви покажем към кого се обърна Брокман, когато остана без „Спидолата“.

Павел вече усвои киномеханиката и се справяше по-успешно.

На екрана се появи площад „Маяковски“. След това в кадър влезе Линда Николаевна. Набира телефонен номер от един автомат. Върви по „Първа Брестка“. Изважда от чантата цигарената кутия и я изпуска на земята посред запустялото място. Ето я и колата с дипломатически номер. Мъж с приятна външност и такса в ръце се измъква иззад кормилото, разхожда се с таксата из запустялото място, навежда се, взима кутията. И си тръгва.

— Старата лисица — каза Марков. — Сътрудникът от известното ви посолство.

— Познавате ли го? — попита Лукин.

— През шестдесет и шеста е работил в Чехословакия, после малко в Полша, след това изчезва някъде, а от шестдесет и девета е в Москва.

— Имаме ли нещо при нас за него?

— Една нишка определено водеше към него, но се скъса. Това беше преди две години. Доста косвени данни се набраха. Но той е внимателен. Сега ни попадна за първи път. Вероятно Брокман му е предал микрофилм за Нестеровите формули… Да видим по-нататък…

На екрана е входът на пощенска станция номер 67. Появява се Линда Николаевна.

— Досега тя се обаждаше на онзи телефон. Вероятно тук Брокман работи според извънредния вариант — нали я няма „Спидолата“? Стачевска получи картичка. А на тридесети юни тя също изпрати. На нея й пише някакъв Воробьов и тя му отговори.

— Това ли е пратеникът до Брокман?

— Да. Пристигна с туристическа група. С него работи майор Семьонов — земляк на Кутепов. — Марков отново погледна часовника си.

— Задържахте ли Воробьов?

— Да.

— Плашите ги, Владимир Гаврилович?

— Нищо. Всичко е нагласено просто, но правдоподобно. Казано му е, че прилича на търсещ се рецидивист. Паспортът му се оказа фалшив. Съдейки по картичката, има някаква спешна работа. Групата на Воробьов заминава вдругиден. Значи той получава картичката днес, а работата е определена за утре. Брокман няма връзка, няма време да отиде до него.

В кабинета влезе секретарката на генерала.

— Владимир Гаврилович, търси ви майор Семьонов — обърна се той към Марков. — Казва, че сте искали да се обади при спешност.

Марков вдигна слушалката на белия телефон.

— Семьонов? Слушам… Къде сте?… Доведете го тук. — Като завърши разговора, Марков каза на генерала: — Сега Семьонов ще доведе Воробьов. Ние ще пообсъдим при мен, а след това ще ви доложа. Там има нещо.