Олег Шмельов - Завръщането на резидента

— Смятате ли, че те сериозно са разчитали на Бекас да го премахне?

— Това е вече второ обстоятелство. Още от самото начало те не се доверяват докрай на Бекас. Но не са и напълно сигурни, че той е контраразузнавач. Като предават Кутепов в неговите ръце, те изведнъж развързват два възела. За тях е важно Кутепов да бъде изключен от играта, а заедно с него и Бекас. А как ще стане това, няма никакво значение.

— Все пак Кутепов знае много неща. От него нишката върви към академик Нестеров.

— Обърнете внимание: Кутепов трябва да се срещне с Бекас след един месец. Вероятно са разчитали през този месец да направят всичко, което е необходимо. Във всеки случай най-главното.

— Ако е така, тогава всичко е ясно.

— Между впрочем — допълни Марков, — точно определеният срок от един месец ни задължава да предполагаме, че Брокман е изпратен също за определен срок. Кратък.

— Добре — каза Лукин. — Хайде, показвайте вашето кино.

Марков даде знак, Павел зареди камерата.

— След дългия сън работата се възобнови от деня, в който се включи Уткин — започна Марков. — До този момент от донесенията на Михаил Тулев ние знаехме, че Разузнавателният център готви за изпращане сериозен агент, даже опасен, съдейки по неговото минало. Съвпадението по време ни даваше основание да предполагаме, че активността на Уткин, който беше стоял няколко години абсолютно спокойно, е свързана с този агент. Съвсем неочаквано за нас Уткин замина при жената на Тулев. А тъй като Тулев имаше отношение към подготовката на агента, бяхме длъжни да предположим, че пътуването на Уткин им е необходимо за проверка. Първо, за последен път да проверят Тулев, който не се беше освободил от подозренията на Себастиян. Второ, да проверят дали Уткин е под наблюдение. Синицин, покажете първия филм. — Пред генерала Марков се обръщаше към Павел на „вие“.

Павел включи кинокамерата. На екрана се появиха кадри, фиксирали пътуването на Уткин до Мария. Когато епизодът свърши, Марков продължи:

— Обърнете внимание — той носи „Спидола“ и куфарче. Държи се така, като че ли нарочно иска да го забележат. При това ние не сме стопроцентово сигурни, че той не е открил наблюдението. Даже сме длъжни да допуснем един процент, че Уткин е разшифровал Синицин или неговия помощник. Ако не самият Уткин, то някой друг, който контролирал пътуването му. Така смятахме. После отчетохме още едно обстоятелство: щом Разузнавателният център в лицето на Себастиян не се доверява на Тулев, значи смятат, че неговата жена е способна да съобщи за визитата. От това следва изводът, че Уткин ни е поставен специално. В такъв случай, за тях главното е не проверката на Тулев, а нещо друго. А може би те по този начин проверяват надеждността на легендата на Уткин. Той е живял много години в пълно бездействие, трупайки стаж и репутация. За кого и защо? Сега става ясно, не заради себе си. По-скоро за Брокман. Но в края на краищата Разузнавателният център вероятно е предпочел да се презастрахова и да не използува спечеленото добро име на Уткин — нов Уткин няма, ние бързо ще го намерим. От това се вижда какво голямо значение придават на задачата на Брокман.

Марков погледна към Павел, и той смени филма.

— По-нататъшното поведение на Уткин потвърждава, че той няма за задача да действува скришно. Сега ще го видите, Пьотр Иванович. И отново, обърнете внимание на радиоприемника.

Павел включи камерата. Този филм беше по-дълъг. Той показваше Уткин в Москва на гарата, влизащ във вагона, излизащ от вагона. На екрана се движеше здрав, жизнен човек, който като че ли не мислеше за нищо, освен за предстоящата почивка. С него винаги беше „Спидолата“ — или в ръка, или на ремък през рамо.

Марков коментираше:

— Уткин отива в Батуми на дванадесети май. Беше ни известно, че на седемнадесети тук пристига от морско пътешествие парахода „Олимпик“.

На екрана минаваха кадри от къщата на Уткин.

— Спрете — каза Марков на Павел. Кадърът показваше входа, където Уткин влизаше, седящите на пейките старци и част от тротоара, по който вървяха пешеходци — те бяха много. — Къщата е голяма и на оживено място — продължи Марков. — Казвам не за оправдание, Пьотр Иванович, но това е съществено.

— За какво трябва да се оправдавате? — попита Лукин.

— Сега ще разберете. Синицин, заредете с филма от седемнадесети май.

Павел още не беше добре усвоил киноапаратурата, поради което доста дълго сменяше филмите.

Марков обясни:

— Ние, разбира се, смятахме, че Уткин чака „Олимпик“, за да посрещне някого. Като се има пред вид, че той демонстративно пренебрегваше елементарната конспирация, трябваше да се предположи, че този, когото посреща, ще бъде фигура за отвличане на вниманието. Иначе цялата тази игра на открито няма никакъв смисъл. Точно тук се излъгахме. Започна с това, че Уткин се заседя в къщи, без да излиза. Само веднъж посети пристанището, за да погледа къде закотвят съдовете. Тази рязка промяна в поведението ни обърка и ни застави да се усъмним в правилността на предишните изводи. Може би погрешно сме считали, че Уткин прави всичко на показ? — Марков се обърна съм Павел: — Готов ли сте?