Олег Шмельов - Завръщането на резидента

— Да, никой няма да си признава излишни неща.

— Явно, че е с характер — каза Лукин.

— И с биография — допълни Марков. — Разбира се, можем да опитаме…

— Какво да опитаме?

— Да изпратим някого вместо Воробьов.

Павел, който мълчеше през цялото време на разговора, при последните думи се закашля в юмрука си.

— Не, тебе не — без да го погледне и забравил официалното „ви“, каза Марков. — Брокман вероятно знае за твоето съществуване. Освен това ти си свързан с Кутепов.

— По всичко изглежда, че Воробьов няма никакви пълномощия — каза Лукин.

— Да — съгласи се Марков, — но ще бъде забавно да поблъфираме малко. Може би Брокман ще предаде нещо на Воробьов.

— Опасно е — каза Лукин.

— Има опасност, разбира се. Много странна парола за среща. Като детска игра. Кафяв шлифер и нищо друго. Кафявите шлифери не се шият по един?

— Има още нещо — обади се Синицин, — някакъв белег, който знае Брокман.

— Вероятно. Известно ни е още, че тази Линда трябва да каже: „Да отидем у дома“.

— Ако решим да приключваме, то нищо не ни пречи да изпратим някого при Брокман — каза Лукин. — Но човекът трябва да бъде решителен.

— Майор Семьонов ще се оправи. Какво е вашето мнение, майор Синицин? — Марков се обърна към Павел на „ви“.

— Подходящ е — Каза Павел с леко ревнива интонация.

Лукин усети това.

— По-конкретно?

Вместо Павел отговори Марков:

— Майор Синицин иска да каже, че той ще се справи много добре.

Лукин и Марков се позасмяха, но Павел настоя на своето мнение.

— Трябва да го застраховаме — сериозно каза той.

— Това не ни пречи — каза Лукин. — А къде е Семьонов, Владимир Гаврилович?

— Да го извикам ли?

— Трябва да се запознаем.

Марков помоли секретаря на генерала да извика майор Семьонов. Когато той се появи, Марков го представи на Лукин.

Сядайки във фотьойла, Лукин каза:

— Имате силна ръка. Но ако се наложи да стреляте?

— Обучен съм, другарю генерал — бързо отговори Семьонов.

— Казвам се Пьотр Иванович — забеляза Лукин. — Всички сме обучени, макар че на мен, да си кажа откровено, освен на стрелбище друг път не ми се е налагало да стрелям. Но едва ли ще се наложи. И изобщо това не е работа за нас. Представете си обаче, че сега може да се стигне и до стрелба.

— Ако се наложи, няма да пропусна целта — каза Семьонов.

— Тук не си на стрелбище и в мишената — каза Марков. — Ще се състезаваш с Брокман. Ще бъде важно кой е по-бърз. А той е професионален убиец, с това е преживявал.

— Никога не съм се оплаквал от реакциите си, Владимир Гаврилович, Скачал съм и с парашут.

— И Брокман е скачал с парашут, но да не говорим сега за техниката. Вие ще имате едни патрончета — Синицин ще ви обясни тяхното действие. След това ще уточним всичко.

— Като че ли отидохме малко напред, Владимир Гаврилович — каза Лукин.

— Да, трябва да получим резултатите от анализа. — Марков погледна към Павел и Семьонов, след което им каза: — Засега сте свободни. После ще минете към мен да обсъдим всичко за утре. И вземете всичко това. — Той посочи кинокамерата и другите материали, които бяха донесли в кабинета на Лукин.

Когато Павел и Семьонов излязоха, Марков каза на генерала:

— Пьотр Иванович, не ми е така лесно да говоря за Тулев.

— За отзоваването ли?

— Да. Толкова сили положихме. Това място не е за всеки, не се постига толкова лесно. Разбира се, всички задачи отдавна са изпълнени, но е жалко да го изпуснем.

— Провалът на Брокман непременно ли означава провал и за Тулев.

— Казах — автоматично. Може би не е точно така, но рискът за него ще се увеличи двойно.

— Той съгласен ли е да рискува? Обсъждали ли сте тези въпроси с него?

— Той е съгласен. Но докато Себастиян е там, Тулев през цялото време ще ходи по върха на ножа. Вече толкова години говорят, че Себастиян ще бъде премахнат, но все още си седи.

Лукин стана, разходи се из кабинета и отново седна.

— Владимир Гаврилович, все пак, ако си сложа ръка на сърцето?

— Аз бих го отзовал. Той няма да се върне с празни ръце. И тук ще бъде много полезен.

— Тогава няма какво да се колебаем. Приключваме операция „Резидент“.

Повече за себе си, отколкото за Лукин, Марков искаше да направи собствените си изводи още по-сигурни.

— Освен това, Пьотр Иванович, трябва да имаме пред вид, че той е вече към петдесетте и за шефовете на Разузнавателния център няма вече предишната цена — не е подходящ за всичко. По цената определят и мястото около масата.