Ричард Марчинко - Свирепия III (Зелената група)

Внимателно се приближих до пресечката и погледнах в огледалото. Чисто.

Сега беше време за събиране на разузнавателна информация — да видим кои бяха тези задници и кой ги е изпратил. Върнах се и се наведох над едно неподвижно тяло с оранжева коса, от което се разнася доста неприятно ухание. Енергично пребърках джобовете му. Празни бяха с изключение на малко дребни пари и банкнота от пет лири. Проверих втория бръснатоглавец. И той нямаше документи? Това не беше ли умишлено?

Тръгнах към третия бръснатоглавец, но огромната длан на Мик ме обърна и ме бутна към изхода при Найтсбридж.

— Хайде. Да си махаме топките оттук, Дик, преди да се е показал някой и да е открил тази каша и да е започнал да ни задава въпроси, на които не искаме да отговаряме.

Дишах учестено. Гръдният кош ме болеше адски. Но не можех да си тръгна току-така.

— Хей, чакай. Ножът ми.

Ножовете „Емерсън CQC6“ струват повече от 600 долара. Не мислех да го оставям като сувенир на някое шибано лондонско боби 71 71 Жаргонно наименование за лондонските полицаи. От Боби по името на Робърт Пийл, министър на вътрешните работи, създал градската лондонска полиция през 1828 г. — Б.пр. заедно с отпечатъците от пръстите си.

Върнах се, вдигнах го от земята, обърсах острието в един неподвижен скинхед и закуцуках към Мик, който бе скръстил големите си ръце. Погледнах го.

Има моменти, когато на човек му се иска да изрита някого в топките. Този беше точно такъв.

Защо ли? Защото кучият му син дори не се беше задъхал.

Е, той е с четири години по-млад от мен. Пък и не са го яздили така лошо и не са го изкарвали от строя толкова често.

— Добре, полковник Оуен, ваше изящество — изпъшках. — Минахме шибаната вечеря и шибаното представление на сцената. Сега какво?

Мик ме огледа критично.

— Какво ще кажеш за едно посещение до шибаната болница?

Неприятно ми е да си го призная, но предложението му прозвуча добре.

Мик ме закърпи в къщата на приятелката си. Нямаше нужда да предизвикваме любопитството на „Бърза помощ“. Освен това може да бях крехък, да ме бяха ударили и да изпитвах адска болка, но нямаше нищо счупено.

Прекарахме остатъка от вечерта пред телевизионния екран, за да видим дали нашето спречкване беше стигнало до новините (стигнало беше — съобщиха за схватка между фракции на скинхеди, което ме озадачи — всъщност кой прикриваше всичко — правителството или лошите). Пихме джин „Бомбай“ и обсъждахме ситуацията.

Кой, по дяволите, беше пуснал тези задници по петите ни? Защо?

Първият въпрос на Мик ме накара да се усмихна:

— Добре, Дик, кой иска да те види мъртъв?

Засмях се.

— Цяла нощ е пред нас, за да си отговорим, нали?

И след три часа не бяхме стигнали до никакво заключение, но поне решихме някои неща. Най-важното — че е време да нападаме. С помощта на Ханси щях да събера стрелците си тихомълком и да се измъкнем от града, преди Пинки да се усети.

Имаше и нещо друго: Мик се тревожеше, че след като веднъж са направили опит за покушение срещу нас, ще опитат пак. Не знаехме дали скинхедите търсеха Мик или мен. Мик беше оставил една дълга следа от трупове от ИРА в Ълстър, всъщност ИРА обещаваше двадесет хиляди лири награда за скалпа му. Затова той реши проблема, като извади и двама ни от обращение. Преместихме базата си в един център на Специалните сили на ВВС извън Лондон за обучение по бойни действия в условията на населени места. Това бяха шестстотин акра със сгради, хангари, тунели, пътища и канализация, до едно секретни и разположени на не повече от петдесет и пет мили от Пикадили съркъс.

Мястото беше познато като СЗУБ (от Съоръжение за Запознаване с Уличния Бой). Там Специалните сили разработваха и доизглаждаха сценариите за действие при отвличания на самолети или влакове, изработваха нови хватки за спиране на автобуси, коли и камиони и измисляха нови смъртоносни начини да се справят с терора в градовете. Охраната на кралицата също тренираше тук. Също и групите по трима души на Специалните сили за „мокри“ операции, които действаха с разузнавателните служби при отвличането и неутрализирането на танга от ИРА така, както ние излизахме във Виетнам с „Християните в действие“ 72 72 Друго тълкование на съкращението ЦРУ (CIA: Central Intelligence Agency — Централно разузнавателно управление, и Christians In Action — Християни в действие). — Б.пр. , за да отвличаме и убиваме кадри на Виетконг.

Операциите си за убийства наричахме „изнасяне на боклука“. И Специалните сили използваха подобен термин. Наричаха ги „извозване на отпадъците“.