Ричард Марчинко - Свирепия III (Зелената група)

И както То Шо, Мик оставаше с мен тогава, когато повечето ми „приятели“ ме напускаха на стада, защото Военноморските сили им оказваха натиск и те се поддаваха. Но не и Мик. Той ми писа в затвора. Обади ми се, след като ме освободиха. Дори беше говорил пред шефовете си в моя защита.

По тази причина нещата, за които не бих говорил с Мик, са съвсем малко, макар че не желаех да му обяснявам много тук, в ресторанта. Масите бяха толкова близо една до друга, пък и никога не знаеш кой седи на тях.

Затова приключихме с хубаво сирене и портвайн от добра реколта. После Мик си взе двоен коняк „Реми“, аз — четворен джин „Бомбай“, пожелахме лека нощ на домакините си, платихме сметката и излязохме в студения нощен въздух.

Вече не валеше и черното небе беше обсипано със звезди. Завихме надясно, повървяхме нагоре по Бъртън плейс към Бъркли скуеър, отново завихме надясно и тръгнахме срещу движението.

Майк опресни знанията ми с оперативна информация за убийството на командващия и сър Норман. За разлика от Специалната бойна ескадра под командването на Джеф Лайъндейл, Специалните части на Военновъздушните сили на Великобритания поддържат огромна мрежа неофициални източници на разузнавателна информация. За няколко часа след убийството системата е била задействана, въпреки че поделението не е било активирано за случая. След четиридесет и осем часа хората на Мик тихо бяха определили списък заподозрени — между тях бяха същите босненски мюсюлмани от групата „Синове на Горни Вакъф“, които Джеф Лайъндейл искаше да нападне. Но те не бяха единствените. Макар Специалните сили да допускаха възможността тази група да е извършила операцията, те смятаха, че е замесена някоя голяма терористична мрежа.

Бях съгласен с това твърдение. Операцията по убийството на командващия беше прекалено голяма, прекалено сложна, прекалено професионална, за да бъде проведена от половин дузина самостоятелни фундаменталисти. Трябваха им подкрепа, пари, оборудване и обучение. В края на краищата бяха свършили работа, равняваща се на операция на тюлени, която аз с гордост бих водил.

• Вкарали са миниподводница във вражеско пристанище, слезли са или от кораб-майка, или са прекосили с нея Ламанша и са отишли точно на сто метра от целта си.

• Проникнали са в системата за сигурност на Кралските военноморски сили (е, тя не беше много добра, но все пак са го направили) и са поставили мината си точно под сходнята, по която е трябвало да минат командващият и адмиралът на флотата.

• Поразили са целта и са се измъкнали без никакви следи.

• Когато ги бяха нападнали, убиха голям брой от враговете си, създадоха объркване и посяха ужас.

Изглеждаха ми прекалено добри. Освен това не приличаше на нито една позната проклета терористична операция. Не, това беше работа на професионалисти. Хората, които са я извършили, си ги биваше. Имали са пари, обучение, опит. Бяха воини. А това ги правеше много, много опасни, мамицата им.

Освен това командирът на Специалните сили на ВВС беше информирал постоянния военен съвет на служители от най-високо равнище в Министерството на отбраната, Министерството на вътрешните работи и разузнаването за събраната от него информация. Групата, която се наричаше Стая за консултиране на министрите от кабинета, беше известна като КОБРА 69 69 COBRA — съкратено от Cabinet Office Briefing Room. — Б.пр. . Сър Обри Ханском Дейвис представляваше Министерството на отбраната в тази група, което означаваше, че той е знаел за „Синовете на Горни Вакъф“ най-малко двадесет и четири часа преди първата ми среща с Джеф и лорд Брукфийлд.

Видях как вените по големия врат на Мик пулсират, когато му казах, че според мен човекът с монокъла, както наричах сър Обри, не е разкривал доста сериозна оперативна информация.

Мик се намръщи.

— Изглежда, почти е искал операцията на Джеф да се провали.

И аз виждах нещата така. Разказах на Мик за непланираното си пътуване до Хампстед през деня и че възнамерявам да огледам къщата на лорд Брукфийлд.

— Това може да е опасно за кариерата ти.

— Кариера ли? Каква кариера?

— Добре де, добре. Знам, че пет фъшкии не даваш за — как му казвате вие, американците, по дяволите? Пътеката към кариерата?

— Пътя към кариерата.

— Пътя към кариерата. Но шпионска операция — рисковано е. Дори и за нас. Особено за теб. — Лицето му беше сериозно. — Освен това не бих си въобразявал нищо. Знаеш колко шибани и измамни са шпионите. Поводът за срещата с тези пакистанци може да е всякакъв.