Ричард Марчинко - Свирепия III (Зелената група)

Затова и ние се върнахме към основните неща. Забелязване на мишената, прицелване, стрелба. Удари проклетата карта. Така учех „ТЮЛЕН-група 6“, когато я създадох. Това правихме и в СЗУБ. Забелязване на мишената, прицелване, стрелба. Забелязване на мишената, прицелване, стрелба. Прави го, докато не стане както трябва. След това го прави в състояние на стрес — след като си се изкатерил по десететажно стълбище с главозамайваща скорост. Или си скочил двадесет и пет метра по въже от хеликоптер. Или си се спуснал от някоя стряха и си влетял през прозореца. Или — е, схващате.

А що се отнася до оборудването ни, конвенционалната мъдрост пояснява, че колкото по-добро оборудване имаш, толкова по-лесна ще бъде работата ти. Що се отнася до мен обаче, отговорът не е в укрепените с кевлар дрехи, автомати MP-5 последен модел, пистолети „Глок“ с оптичен прицел за нощна стрелба, и още по-екзотични видове оборудване за звездни войни. Те са само част от решението. Оборудването е инструмент. Истинската разлика идва от човека, който го използва.

Разбира се, винаги съм твърдял, че най-съвършеното оръжие е подходящият човек и подходящият човек е най-добрата военна машина. Искате да видите крайната сметка ли? Всичките модерни играчки по света не струват и едно лайно, ако нямате сърцето на воин.

Ситуацията е същата, както със задника, който посвещава години на джудо, карате, кендо и прочие. И когато един ден бъде изправен пред изпитание на улицата, тъпият смотаняк с увиснали топки не знае какво да прави, защото никой не му държи картонче с резултата и когато играта загрубее, никой не вика „почивка“. Воинът не е такъв.

Воинството е смърт, убиване. В моята професия трябва да можеш да мразиш. Трябва да имаш инстинкта на убиец — да гледаш противника в очите и да го убиваш, без да се замисляш — или убитият ще бъдеш ти.

Е, смятам, че е добре да имам всичките тези играчки и всичките тези хубави костюми. Но важно е животното под тях. Моля, опитайте се да запомните този материал, защото ще го срещнете пак и ще има изпит. Край на проповедта.

Междувременно часовникът отброяваше минутите. Ние с Мик се намирахме в СЗУБ и въртяхме телефоните, а Уондър изпратих в Хампстед на разузнаване. В края на краищата той беше морски пехотинец, обучаван за разузнавач, и нямаше нищо против дългите разходки зад вражеските линии. Три дни по-късно се върна и докладва, че къщата на Брукфийлд е празна — лорд Брукфийлд и Тод Стюарт заедно с четири куфара бяха взели такси до четвърти терминал на летище „Хийтроу“, където се бяха качили на самолет на „Еър Франс“ до Ница.

Това беше и добро, и лошо. Добро, защото къщата беше готова за претърсване. Лошо, защото лорд Брукфийлд беше отлетял. Защо бе заминал за Франция? Какво си беше наумил?

Строих бойците. Обясних, че аз и Томи ще проникнем с взлом в дом „Брукфийлд“, щом се стъмни, и че Мик ще дойде с нас, за да осигури наблюдението при претърсването на имота. Обясних съображенията си. Запитах дали някой няма въпроси или предложения.

Ники Гръндъл Гадния, самоназначил се говорител и застъпник на тюлените, имаше няколко:

— Хей, шкипер, как така става, че най-хубавите неща са винаги за вас, офицерите?

После заяви, че ще има ответни действия от страна на профсъюзите, ако взводът не бъде включен в операцията. Когато и това не мина, намекна за бунт. Не исках и да чуя. След това заплаши да ми скрие джина.

Склоних. В края на краищата аз съм благоразумен човек.

Влизането с взлом никога не е било между силните ми качества. Винаги съм го правел, като избивам шибаната врата от пантите и влизам като ураган. Но понякога по време на мисия трябва да се прояви малко повече финес. Ето защо като ЖК — Жабок Командир — на „ТЮЛЕН-група 6“ изпратих дузина склонни към престъпни деяния попови лъжички от моите на училище по направа на брави, където освен шперц 101 те овладяха основните тънкости на дешифрирането на шифрови ключалки, отпъване на запънките в бравите на сейфовете и отлостване на заключващи лостове.

В „Червената клетка“, където мисията ни включваше влизане в най-важните съоръжения на страната, развих още повече неконвенционалните таланти на бойците си, като накарах един човек, с когото Стиви Уондър беше ходил на училище в гимназията в Джексън Хайтс, да им втълпи изначалните принципи на заобикалянето на електронни аларми за защита от крадци. ВО, т.е. Въпросният Образ, се казва… е, ще го нарека Еди Взломаджията.