Ричард Марчинко - Свирепия III (Зелената група)

Шашна ме шкафът под гоблена. Дълъг два и половина и висок два метра с инкрустации от седеф в черното дърво.

Ченето на Томи увисна в захлас.

— Това е старинен сирийски сватбен сандък — със страхопочитание изрече той. — Сигурно е на триста години. Само веднъж съм виждал такъв — в един музей в Дамаск, но тоя е по-хубав.

Другите стаи бяха също толкова богато и пищно украсени. Но ние не бяхме туристи. Чакаше ни работа.

Томи се зае с дневната, хола и библиотеката. Уондър се смъкна в мазето, за да огледа кухнята, килера и избата. Мик и аз се захванахме с кабинета на Брукфийлд, скрит зад фино изрисуван коридор на втория етаж до спалнята му.

Трудно е да търсиш нещо, без да знаеш какво е то. Разгледах книгите върху настолната масичка на лорд Брукфийлд — Коран и Библия, класическата версия на крал Джеймс. Единствените други книги бяха „Свирепия“ и „Свирепия 2: Червената клетка“ . Разлистих ги. Беше подчертал някои пасажи, а други — отбелязал с флумастер. Изглежда, се е опитвал да ме опознае. Познавай врага си и така нататък. Пъхнах ръка под дюшека, за да проверя дали не е оставил някакви листа. Нямаше нищо.

— Уондър? — Бях го изпратил да открие и провери отново алармените инсталации. Не искахме да задействаме някакви пластини под килима или детектори на движение.

— Казвай — прозвуча гласът му ясно и чисто в ухото ми.

— Има ли нещо?

— Всичко е наред. Това е система с гайки и болтове. Сигурно, когато лорд Брукфийлд я е монтирал, се е опитвал да си спести някое и друго пени. А ако разбирах от вино, сигурно щях да се впечатля много. Чувал ли си за вино „Шато Петрус“?

— Не.

— И аз. А тоя има стотици бутилки от него. И при това са стари — 1955, 1961, 1966.

— Томи…

— Тук всичко е наред, шкипере. Нищо подозрително. — Замълча. — Хей, Уондър…

— Да?

— „Шато Петрус“ ли каза?

— Ъхъ.

— Ами това струва около хилядарка за бутилка, в зависимост от годината.

Уондър, обикновено спокоен, се стресна.

— Майтапиш се!

Точно сега не бяха нужни разговори, а резултати.

— Хей, задници такива. Я се хващайте на работа.

Обърнах старинния копринен гоблен, за да видя дали под него няма скривалище. Нищо. Обърнах се към Мик, който претърсваше шкафа за книги.

— Откри ли нещо?

Разочарован, поклати глава.

— Не, дотук всичко е чисто.

— Трябва да има нещо.

— Защо си толкова сигурен?

— Защото така.

— Това не е довод, Дик.

— Слушай, тоя не е чист. Знам го. Чувствам го.

— Чувствата не доказват нищо.

Поклатих ядосано глава.

— Знам, знам.

Приключихме със спалнята и започнахме систематично претърсване на кабинета на Брукфийлд. Преснимах красивото му кожено тефтерче с адреси, страница по страница. Надявах се да излезе нещо. Отключих с шперц ключалката на масата му за писане от осемнадесети век. Чекмеджето беше празно. Понечих да го затворя, но се досетих за една от моите заповеди: Не си въобразявай. Измъкнах чекмеджето и го обърнах с дъното нагоре — понякога хората залепват документи към дъното на чекмеджетата. Брукфийлд не беше от тях. Опипах с ръка целия отвор в масата. На дъската в далечния край на масата беше затиснато нещо като визитна картичка. Извадих я и я разгледах. Визитна картичка — дебела пергаментова хартия на туристическа агенция на улица „Бъртън“ в Мейфеър 76 76 Луксозен район в Лондон, източно от Хайд парк. — Б.пр. . С гравирани букви беше написано „Дорийн Симс“. Пъхнах я в джоба си.

В ухото ми прозвуча гласът на Гадния:

— Един полицейски микробус зави от Хай стрийт.

— Гасете фенерчетата. Махнете се от прозорците.

Карлос прошепна:

— Минават край черквата. Всичко е спокойно.

Настъпи тишина.

— Спряха пред къщата.

Ние вътре затаихме дъх. Сфинктерът ми се сви.

— Проверява вратата.

Чакахме.

— Отива отзад.

Никой не помръдваше.

В мозъка ми проникна гласът на Гризача:

— Проверява задната врата.

Господи, тия трябва да са минали точно покрай Гризача, който се беше скрил в храстите до стаите за прислугата.

Гласът на Карлос:

— Излиза още един.

Исусе Христе, какво става?

— Докладвай — прошепнах.

— Почивка за по цигара — отговори Карлос. — Облегнал се е на джипа като Джеймс Дийн 77 77 Известен американски актьор. — Б.пр. .

Спрях да се потя.

— Първият се връща — обади се Гризача с очевидно облекчение в гласа. — И двамата се облягат на джипа и пушат.

— Ееее, страхотно — дочух гласа на Гръндъл. — Ако знаете какви кръгчета правят с дима!