Ричард Марчинко - Свирепия III (Зелената група)

Оставих Гръндъл на спирката на метрото и тръгнах на юг по Саут стрийт покрай редица модни бутици и ресторанти, след това пресякох Ню бонд стрийт, като зяпах по витрините на антикварните магазини. Завих наляво по Бъртън стрийт и след петдесетина крачки стигнах до една уличка. Зад нея имаше клинообразна кръчма и малка къща от осемнадесети век. Вляво от вратата се намираха три звънеца и три месингови табелки. На най-горната с размери пет на десет сантиметра пишеше: „ТУРИСТИЧЕСКА АГЕНЦИЯ БЪРТЪН, ПЪРВИ ЕТАЖ, МОЛЯ ПОЗВЪНЕТЕ“.

Позвъних.

Един глас отговори:

— Да?

— Снърд. Капитан Хърман Снърд — представих се аз. Попитах дали може да се кача.

Разбира се, можех. Изкачих се по тесните стълби и почуках на вратата. Отвори ми грациозна, с изваяни форми като статуя жена в сако от туид, дълга до глезените рокля и боти.

— Да?

— Вие ли сте Дорийн Симс?

— Да.

Усмихнах се.

— Един приятел ми даде вашата визитна картичка. Казва, че сте чудесни туристически агенти.

— Нима? — Млъкна и ме огледа. Погледът й се спря на неугледните ми дрехи — оръфани дънки, стари маратонки и вярното ми пакистанско кожено яке за 65 долара. Усещах как се пита дали е безопасно да ме пусне вътре. Накрая каза:

— Моля, влезте.

Последвах я. Офисът беше просто, но елегантно обзаведен — от онези скромни, но пищни помещения, които обичат хората с огромни суми пари в доверителни фондове. Снимки с автографи на кинозвезди и рокмузиканти, както и на политици, висяха окачени по стените като някакви икони на поп изкуството. Забелязах и усмихнатия образ на Джеф Лайъндейл, както и на уелската херцогиня. Очевидно Дорийн Симс беше успяла да привлече най-знаменитата клиентела в Лондон.

Настани се зад ниското си бюро с подвижен плот и ме покани с жест да седна на кожения фотьойл срещу нея.

— Е, мистър Снърд? С какво мога да ви бъда полезна?

— Аз съм приятел на лорд Брукфийлд.

— Лорд Брукфийлд? — От погледа й разбрах, че не вярваше много на думите ми. Въпреки това плъзнах визитката към нея. — Той ми даде името ви миналата седмица. Каза ми, че сте супертуристическа агенция — че можете да ми уредите да замина навсякъде, по всяко време и веднага.

— Много мило от негова страна.

Взе картичката и я огледа небрежно. После ме погледна с любопитство.

— Отдавна ли познавате лорд Брукфийлд?

— Не. Наскоро ни запозна общ приятел. Тук съм по работа. Но пътувам много.

— Разбирам. — Върна ми картичката и ме погледна с топла усмивка. — Е, много мило от негова страна. Аз съм уреждала пътуванията му само два пъти — до Италия преди два месеца и сега до Ница.

— Изглежда, знае как да оползотворява отпуските си?

— О, не мисля, че в Италия отиде за отпуск. Заведе със себе си мистър Стюарт и петима съдружници.

Кимнах.

— Да. Разбира се. И отидоха…

— В Абруци. Всъщност в Пескара, на адриатическия бряг.

Посочи към огромна стара карта на света, която висеше в рамка на стената зад бюрото си.

Вдигнах поглед и го спрях върху Италия. Ако тя прилича на ботуш, то Абруци се намира по средата на прасеца. Отново погледнах и този път забелязах нещо — град Пескара. Намираше се точно срещу югославския град Сплит.

Сплит в Хърватско беше една от най-големите бази на бившите Югославски военноморски сили. Освен това беше мястото, откъдето — съгласно източниците на информация на лорд Брукфийлд — „Синовете на Горни Вакъф“ са откраднали миниподводницата „Фока“ и са я използвали, за да взривят кораба на нейно величество „Маунтбатън“ и да убият командващия.

В случай обаче, че са го сторили те.

Хей, възкликвате. Сега пък какви ги дрънка Дики? Защо така изведнъж се чуди дали „Синовете на Горни Вакъф“ са убили командващия, след като има толкова много потвърждаващи доказателства?

Щом питате, ще ви кажа.

• Първо: Аз бях единственият, който потвърди, че намереният от мен стабилизатор за подводница е бил доставен на Югославия преди три години.

Елемент на Мърфи: Лорд Брукфийлд беше казал, че е открадната от „Синовете на Горни Вакъф“. До този момент дори сър Обри, чиито информационни мрежи са адски добри, не знаеше за тази група босненски танга.

• Второ: Сър Обри и Мик Оуен бяха потвърдили съществуването на групата.

Елемент на Мърфи: Но нито сър Обри, нито Специалната бойна ескадра можеха да кажат дали точно „Синовете на Горни Вакъф“ са откраднали подводницата. Със сигурност знаехме само, че един стабилизатор от откраднатата подводница е намерен в главния канал на пристанището в Портсмут.