Ричард Марчинко - Свирепия III (Зелената група)

Млъкна, свали капачката на една златна петстотиндоларова писалка „Монблан“ и я изправи над бял като слонова кост лист.

— Да направя ли резервация за вас, мистър Снърд?

Значи е заминал за Южна Франция заедно с мистър Хаджи и мистър Юсеф, вездесъщите пакистански майори. Това дребно фактче наистина ме накара да се замисля.

— Не засега, Дорийн — ще ти се обадя по-късно.

Трябваше да свърша някои неща. Да се срещна с някои хора. Исках да отида на Норт Одли стрийт, да нападна петия етаж — там се намира оперативният персонал на Главното командване ВМС на САЩ в Европа — и да разбера какво, по дяволите, има в Ница.

Тръгнах нагоре по Брук стрийт към Гроувнър скуеър като в мъгла, със забодени в тротоара очи и галопиращи мисли. Лорд Брукфийлд беше водолаз — имаше негови снимки в списание „Нешънъл джиографик“, когато изваждаше финикийската си галера или нещо друго. Отличен стрелец — участвал е в олимпийския отбор на Великобритания. Възприел исляма, по неговите думи, когато е бил заложник в Ливан.

Ами ако не е бил заложник? Ами ако е инсценирал отвличането си и е заминал за Афганистан, за да взема уроци по танго? Ами ако е бил обучаван от някой от хилядите бивши военни специалисти от спецназ службите или от ГРУ или КГБ, които за разлика от мен не получаваха пенсия и не бяха написали два бестселъра? Той можеше да си позволи да наеме цяла бригада такива хора, стига да иска.

В главата ми напираха много въпроси, но отговорите бяха малко.

Сега Брукфийлд се намираше във Франция. Какво, по дяволите, прави там сега след такъв неприятен терористичен акт точно тук, в добрата стара Англия? Нещо не беше наред.

Искам да кажа, че той е важен консултант за британците, а отива във Франция, а всъщност би трябвало да опипва предполагаемата си мрежа от източници, за да помага на сър Обри.

Нещо в уравнението не излизаше. Реших да направя списък на възможностите.

Една от тях бе, че отива на дългоочаквана почивка. Не, това не е в стила му. Лорд Брукфийлд не е от хората, които изоставят започнатото само за да отидат да се излежават на слънце, особено ако става дума за нещо толкова важно, като да консултираш правителството. Следователно е отишъл в Ница, защото за него е важно да бъде там. Защо? Ето това беше въпросът.

Тъкмо пресичах Дюк стрийт, за да изляза на Гроувнър скуеър, когато се заковах на място. Това ми се е случвало и преди — и е спасявало живота ми. Веднъж във Виетнам спрях точно така, с крак, почти допрян в земята върху една дига на юг от Ке сах. Никога няма да разбера защо не направих онази стъпка — мога само да кажа, че у мен се задейства някаква древна алармена система. Както и да е, с крак, замръзнал във въздуха, погледнах внимателно надолу. Там, грижливо вкопан в глинената дига, се намираше един „драконов зъб“. Така наричахме руските миниатюрни мини. Те не убиваха. Само осакатяваха. Стъпиш ли върху им, ти откъсват стъпалото.

Не мога да обясня защо не направих онази стъпка. Но не я направих. И не мога да ви кажа защо не излязох на Гроувнър скуеър. Но системата ми за ранно предупреждение се задейства и както тогава не бях стъпил върху драконовия зъб, сега не продължих по площада.

Вместо това застанах в един вход и започнах да оглеждам района, сякаш е вражеска територия. И колкото повече гледах, толкова повече разбирах, че е точно такава.

Преброих шестнадесет морски пехотинци в сиви цивилни сака и тъмни панталони, разположени около сградата на Главното командване. От издутините на тазовете им можеше да се заключи, че носят оръжие.

Това беше напълно извънредна ситуация. Винаги, когато главнокомандващият се намираше тук, имаше по две заблудени деца на чичо Сам 80 80 Шеговито наименование на морските пехотинци. — Б.пр. , които обикновено бяха отвън и крачеха нагоре-надолу пред старата ограда с шипове от ковано желязо. Но не носеха оръжие. Разбира се, британците забраняваха всякакви оръжия извън сградата и затова всички имаха радиостанции. Така в случай на криза ще могат да сразят с думи лошите типове.

Но както всички знаем, адмиралът не беше тук. Намираше се в Бетесда 81 81 Град в САЩ, където се намира голяма болница на Военноморските сили. — Б.пр. за операция на пикочния мехур. И въпреки всичко отпред имаше цял шибан взвод морски пехотинци, до един въоръжени, разположени около цялата сграда. Кого очакваха? Шибания президент ли? Дали пък внезапно не са ги вдигнали по тревога от най-висша степен, защото Абу Нидал и цялата банда „Баадер-Майнхоф“ са решили да ги изнасилят групово?