Ричард Марчинко - Свирепия III (Зелената група)

Пресуших бирата.

— Да ти го начукам много — изстенах.

Тъкмо посегна да ми налее още една бира, когато чу звук от кола, която спира рязко пред входа на кръчмата, и моя възглас „О, мамка му!“

Откачих.

— Ерик…

Бог да благослови парашутистите. Не трябваше да му се обяснява нищо.

— Кухнята — изръмжа той, посочи с едната си ръка задната страна на кръчмата, докато с другата смъкна чашата ми от бара. — Врата наляво. Мърдай!

Понесох задник натам и клекнах зад хладилника с разтуптяно сърце. Докато слушах как пулсът бумти в главата ми, се досетих какво искаше да каже Ханси по телефона. Винаги се срещахме в „Козата“ — старата кръчма на Стафърд стрийт, където сервираха свински кренвирши.

Дочух как се отваря врата, а след това приглушени гласове. После настъпи тишина. След три минути Ерик ме измъкна. Чакаше ме нова чаша бира и я пресуших бързо.

Ерик стоеше със скръстени ръце.

— Е, кого си убил, по дяволите?

Нямах никаква представа за какво говори. Но знаех, че съвсем скоро ще разбера, мамицата му. Щом стигна до „Козата“.

СТРОГО СЕКРЕТНО

СЕРИЕН НОМЕР 0392/6N30864

19 ноември

От: Заместник-командващ военноморските операции

До: Командващ военноморската служба за разследвания на криминални престъпления

Относно: Полковник Ричард (без презиме) Марчинко, №156-03-083/1130: (арестуване на същия).

По силата на:

а) Кодекси на САЩ, том 11, 214.07

б) Кодекси на САЩ, том 42, 688.32 (а)

в) Разпоредби на военноморските служби за криминалните престъпления, 0240.661.

1. Лицето да бъде арестувано по обвинение в убийството на Азис абу Ясин, египетски гражданин.

2. Лицето да бъде считано въоръжено, опасно и безразсъдно.

3. Съществено необходимо е пълно междуведомствено сътрудничество.

4. Заместник-командващият военноморските операции не трябва да се влияе от намесата на чужди правителства, защото това е вътрешен въпрос на Военноморските сили на САЩ.

5. Заместник-командващият военноморските операции трябва да бъде информиран ежедневно относно настоящото.

Едно от най-важните учебни упражнения, които бях измислил като командир на „ТЮЛЕН-група 6“, беше бягството от плен — вземах документите на всички — паспортите, шофьорските им книжки, военните им документи, кредитните им карти и т.н., — а след това им давах задача да стигнат от точка А до точка Б за определено време. Старият ми приятел Чарли Бекуит беше създал подобно упражнение за „Делта Форс“, но техните тренировки почти винаги се провеждаха в КОНУС-а — континенталната част на Съединените щати. Моите почти винаги се провеждаха навън. Пусках момчетата си в Брюксел с белгийски франкове на стойност 20 долара и им казвах, че искам да се срещна с тях след деветдесет и шест часа в някоя закусвалня в Рим на „Пиаца навона“. Изсипвах ги от някой камион близо до Франкфурт, давах им сто дойче марки и листче хартия с адрес в Лондон. Приземявах ги на плажа на двадесет мили от Александрия, оставях им шепа египетски паунди и адреса на вила в Кипър. Мятах ги от някой самолет над Гватемала и им казвах, че ще ги чакам в някой бар в Сан Салвадорската zona rosa 83 83 Кварталът с червените фенери. — Б.пр. .

Не всички се справяха еднакво добре. Всички тюлени могат да гонят мадамите, да пият бира, да помпат мускули, да плуват в продължение на мили, да се хвърлят от самолети и да се ориентират под вода. Някои могат да убиват. Трябваха ми мъже с неконвенционални таланти. Освен изредените по-горе — да изпълняват всякакви роли и да омайват със сладки приказки на няколко чужди езика. Исках измамници, които да могат да оцеляват във всякакви условия без помощта на военната система — всъщност без помощта на никаква система. Нуждаех се от хора, които да не се чувстват застрашени, ако бъдат изоставени след провеждането на мисия и трябва сами да се доберат до безопасно място. Тези, които се справяха най-добре по време на малките ми туристически разходки без водач из Европа, Близкия изток и Южна Америка, оставаха с мен; тези, които не се справяха, изхвърлях зад борда.

Това упражнение не беше приумица: по време на иранската спасителна мисия през 1980 г. двама тюлени, ще ги нарека Клайн и Джоуи, отидоха в Техеран, преоблечени като цивилни, за да помагат на „Делта Форс“. След прекратяването на операцията Клайн се промъкна през повече от шестстотин мили вражеска територия, за да стигне до Турция. Джоуи показа измъкване от чужда територия точно под носа на аятоласите в Техеран. Поучих се от техния опит.