Ричард Марчинко - Свирепия III (Зелената група)

Щяха или да убиват тангата на място, или да ги прогонят до трите изхода на сградата, където бойци, дошли преди нападението — включително и моите тюлени, — щяха да чакат в засада. Ако имахме възможност, щяхме да заловим някои от тангата живи, за да можем да ги разпитаме.

В тази концепция по принцип нямаше сериозни грешки. Притесняваха ме проблемите по изпълнението й.

Позволете да обясня. Ефективното прочистване — независимо дали говорим за стая, коридор, стълбище или сграда — зависи от онова, което Евърет Е. Барет, старши помощник при оръдията от Групите за подводна диверсия 21, наричаше Закон за седемте „П“ — Правилната Предварителна Подготовка Предотвратява Пикливото Пръдливо Посиране .

Когато командвах „ТЮЛЕН-група 6“, цели месеци изпипвахме до съвършенство техниката по прочистване на стаи. Това беше едно хореографирано упражнение, в което са съчетани недвусмислено водачество отпред, изчерпателно планиране, ефективно, решително придвижване и пълно използване на концентрирана стрелба и жестокост на действията. Имаше и един основен фактор, без който всичко друго се обезсмисля: дързък боен дух.

Нека отново повторя. Дързък боен дух.

Според цифрите върху моята мислена черна дъска излизаше, че Британските специални сили щяха да бъдат смлени на кайма за салам. Разбира се, поделението притежаваше дръзкия боен дух и жестокостта на действията, но граф Джеф нямаше намерение да им позволи да освободят тези смъртоносни, благородни качества. Той беше от офицерите, на които им прилошава, ако се порежат при бръснене.

• Недвусмислено водачество отпред? Не ме разсмивайте.

• Изчерпателно планиране? За вас изразите „в последния момент“ и „без подготовка“ значат ли нещо? Ние нямахме фотоснимки — притежавахме единствено петметровите изображения на търговските спътници, които показваха само най-основните очертания на сградите.

• Ефективно и решително придвижване? Нека конкретизираме: не съществуваха никакви чертежи за вътрешността на сградата. А и, изглежда, никой нямаше представа откъде могат да бъдат взети.

Очевидно Джефри Лайъндейл не беше срещал Ев Барет, защото нарушаваше всички седем „П“ от неговия закон.

Преспахме три часа. В 21,00 започнахме предварителната подготовка, която включва повече неща, отколкото изглежда на пръв поглед. Трябва да се координират радиочестотите. Също и сигналите с ръце — едва ли искате някой от хората ви да бъде убит, защото мисли, че му казвате „залегни“, когато вие всъщност му давате сигнал да застреля кучия син зад себе си. За да допълни радостта от преживяването, дойде и подполковник Ранди Реймън в синята си парадна униформа, в която изглеждаше като шибана реклама за набиране на новобранци.

Посрещнах го с намазано с черна боя лице. Бяхме намазали с черен камуфлажен крем всички открити части. И благодарение на това, че старшина Харви от поделението и моят муфтаджия първа степен Гризача мислеха по един и същи начин, бяхме получили екипи за щурмоваци — костюми „Номекс“, жилетки, тактически дрехи, както и шапки с отвори само за очите и устата. Освен това бях направил необходимото хората ми да имат достатъчно смъртоносни неща за защита.

Подадох на Ранди тубичката си с бойна окраска.

— Искаш ли да се издокараш?

Изгледа ме, сякаш бях откачен.

— Не съм дошъл, за да играя на каубои и индианци, Дик. Тук съм, за да наблюдавам и да докладвам на адмирала.

— Е, можеш да кажеш на Пинки, че е студено като циците на вещица, и съм адски сърдит и мокър и ако не убия някого много скоро, ще се пръсна. — Мацнах с черния си пръст върха на носа му. — А сега може би е по-добре да бягаш, вонливецо, преди да съм се захванал с теб.

02,15 часа. Хеликоптерите трябваше да вземат щурмовата група в 04,45 за двадесет и пет минутно пътуване до Портсмут. Останалите — моите стрелци, Джефри и неговата КЗР — Командна, Контролна, Комуникационна и Разузнавателна станция — щяха да изминат с конвой камиони петдесет и две мили от Пул до Портсмут.

Джеф беше определил един час за пътуването.

— Не е ли малко? — попитах.

Той обясни, че ще ни придружава полиция. Точно от това се нуждае всяко изненадващо нападение. Томи поклати глава. Коефициентът на осираемост беше нараснал с още 100 процента.

За щастие успях да скрия стрелците си в един от камионите, когато пристигнаха снимачният екип и кореспондентът на „Си-Ен-Ен“. Чувах как интервюират Джеф и Ранди.

Джеф възхваляваше компетентността на своите хора и обясняваше как мисията щяла да премине като по часовник. Ранди дрънкаше за опита си в Специалните сили и изрази пълно доверие в способността на Британските специални сили да отмъстят за смъртта на главнокомандващия.