Ричард Марчинко - Свирепия III (Зелената група)

Разказ. Моят първи наставник, подполковник Рой Боъм, побойникът помощник-боцман и кръстник на всички тюлени, беше създал „ТЮЛЕН-група 2“ на 2 януари 1962 г. По това време това поделение е било толкова свръхсекретно, че почти никой във Военноморските сили не е знаел за съществуването му, от което пък създаването му е било практически невъзможно. Разбира се, за Рой Боъм думата невъзможно никога не е съществувала.

След окончателния избор той събрал новата бойна част за първи инструктаж. Хората също се заклели да пазят тайна. Предупредили са ги под страх от смъртно наказание — а Рой нямаше задръжки да изпълнява такива присъди — да не обясняват на никого кои са или какво правят. Е, същия този ден един от първите хора в „ТЮЛЕН-група 2“, Джим Уотсън (който по-късно стана мой челен дозор във Виетнам), бил вкаран в ареста за това, че се държал естествено. Обадил се на Рой оттам. Рой дошъл и го извадил.

От клетката си Уотсън чувал разговора на Рой с полицаите. „Предайте ми го — казвал той, — аз съм неговият командир и ще убия този млад смотан моряк.“

Слушал как Рой обяснявал, че ще му разшири дупката на задника. Щял страшно силно да нарита скапания му, осеян с гнойни пъпки осран задник и Уотсън щял да лиже шибаните му подметки. Щял да пръсне задника на кучия син.

Полицаите го предали и Рой го извел от участъка, като го държал за врата. Уотсън така се уплашил, че дори не можел да се осере.

— Тръгвай с мен, негодно копеле с лайнян мозък — ръмжал Боъм. А когато излезли от участъка, казал: — Хайде да идем някъде да пием по една бира.

— Ами всички онези работи, които разправяше вътре? — попитал Уотсън.

— По дяволите, синко, та това беше театър, за да те пуснат под моя опека. Не мога да ти се сърдя, че правиш неща, които аз правя от години. Но ще ти кажа едно — ако се опиташ да правиш нещо, което не съм правил преди теб, ще ти пръсна шибания задник на най-дребни парченца.

След тоя случай нямаше място на земята — или другаде, — където Уотсън да не искаше да последва Боъм.

Рой, Господ да го благослови, ми предаде много от своята мъдрост, когато станах тюлен. Вече бях разбрал, че воденето отпред е единственият правилен начин. Но Рой ми помогна да усъвършенствам водаческите си умения — да използвам и алкохола като средство да опозная хората си. Да, алкохолът наистина може да се използва така. Всъщност един командир може да научи много неща, ако пие с хората си. Тогава се вижда как те реагират на външни дразнители, как действат в стресови ситуации, дори разкриват слабите страни на характера си (например, ако някой лесно се пали след две чашки, не би могъл да работи добре под прикритие — ще привлече вниманието върху себе си и ще застраши операцията). Пиячката изглажда разликите. Тя е един от елементите, които използвам, за да създам сплотеност на групата.

А в ситуации като настоящата един час в кръчмата ни позволи да узнаем за Джеф толкова неща, за които би била необходима цяла седмица, ако се опитваме да ги измъкнем от мълчаливите старшини от Специалните сили в нормални условия при отсъствие на алкохолни пари. Във всеки случай към 14,00, добре подкрепени с „Кураж“ и с разговори за британската армия, комбинираната ни група се промъкна обратно в резервата за официалните инструктажи, които се проведоха в същата неосигурена стая от сутринта.

Питах се дали тангата имат някакви средства за електронен шпионаж. Ако имаха, то ние им доверявахме всичките си тайни.

Всъщност не че това имаше някакво особено значение. Инструкциите се вземаха направо от Британското ръководство за бойни действия в населени места, съгласно което окупиращите сили имат на своя страна всички предимства — прикритие, объркване, мини, укрепени сгради — и нападателите нямат друг избор, освен да се разкрият.

Аз не съм съгласен с това. Винаги съм смятал, че с добри разузнавателни данни една агресивна и неконвенционална бойна част може да проведе нападение в населено място с ограничени загуби за нея и с тежки загуби за тангата.

Но днес моите възгледи не струваха и конска фъшкия. Тук бях помощен играч — поредният копиеносец. Разбира се, като се вземе предвид блестящата идея на Джеф да покани телевизията, аз съвсем искрено исках нещата да останат такива, каквито са.

Целта, която Джефри беше избрал, представляваше склад, превърнат в административна сграда. Преразгледаният сценарий почти имаше смисъл. Мястото щеше да бъде прочистено от седемчленни групи морски пехотинци от Британските специални сили. Част от тях щяха да скочат от чифт хеликоптери „Пума“, да се спуснат по въжета върху покрива и да се промъкнат надолу. Другите щяха да нападнат от земята. Всяка група щеше да започне работа върху конкретна част на сградата, като прочиства административните стаи и складовите помещения едно по едно.