— Много се съмнявам в това — произнесе се Лайъндейл. — За първи път чувам подобно нещо.
Миризливецът щеше да се самоубие. Само че нямаше да бъде накъсан на парченца — неговите хора щяха да загинат, докато той гледа и сърба чай от шибаната си чаша.
Може би имаше начин да се коригира лошата ситуация. Попитах дали решението му да нападне е окончателно. Отговори, че е. Добре, предложих, ами какво ще стане, ако тръгнем отгоре надолу вместо отдолу нагоре? По-лесно е и по-ефективно и човек може да очисти лошите в предварително подготвена засада.
Лайъндейл помисли над това и накрая се съгласи, че нападение с хеликоптер и спускане от него с въже може би е добра идея.
— Освен това така ще направим и добри записи.
— Какво? — Шегуваше се, сигурен бях.
Оказа се, че не се шегува.
— Видеозаписи. Планирам да поканя екип камери на „Си-Ен-Ен“ с нас. Разбира се, ще забраним излъчването, докато всичко свърши. Но се нуждаем от разгласа — нали знаете, че се намаляват бюджетите?
Тоя беше по-голям задник, отколкото си представях. Погледнах Томи, който вдигна очи нагоре в знак на изумление.
— Както кажеш, Джеф. — Сега съвсем определено приех подкрепящата роля на „Зелената група“. Не исках да имам нищо общо с предстоящото поражение.
Към десет часа дотолкова бях омръзнал на Джеф, че се смили, отпусна дванадесет от скъпоценните си автомати MP-5 и три хиляди куршума и разреши на мен и хората ми да използваме стрелбището. Работихме в екипи по седем души. Във всеки от екипите имаше еднакъв брой бойци от Специалните британски сили, за да свикнем с начина си на действие. Когато командвах „ТЮЛЕН-група 6“, настоявах да тренираме с колкото е възможно повече групи за борба с тероризма, за да не се превръщат съвместните операции в съвместни осирания.
Специалните британски сили например очистват стаите по класическия британски начин, създаден от Специалната бойна ескадра — хвърляне на зашеметяваща граната в стаята, последвано от незабавно влизане със стрелба и мушкане с нож. Философията е, че ако използвате достатъчно куршуми, ножовете няма да бъдат необходими. Затова хората, които очистват стаите, влизат със стрелба, гърмят през врати, гардероби, шкафове и други възможни скривалища. Стрелят и в таваните и подовете. Тази тактика е ефективна, но може да е много неблагоприятна за орнаменталната архитектура.
Ние работим по друг начин. Обследваме района с термични и аудиоизобразяващи апарати, след това разполагаме седем души пред вратата в така наречения влак. Отдясно на вратата стоят челният дозор и този, който трябва да разбие вратата. Отляво са чистачите, а зад тях — един, който охранява тила.
Когато екипът е готов, последният човек в групата — онзи, който охранява тила — стиска рамото на човека пред себе си, което означава, че е напълно готов да стреля и да граби. Всеки на свой ред стиска рамото на този пред себе си и когато се стигне до първия, той знае, че всички в групата са вдигнали предпазителите, заредили са оръжията си и са готови да действат.
Челният дозор осъществява визуален контакт с човека, който трябва да разбие вратата, и кима три пъти. След това другият разбива вратата и двамата чистачи влизат. Човек номер едно тръгва наляво, номер две — надясно. Те стрелят от ляво на дясно и от дясно на ляво, докато полетата на обстрел се слеят, но за разлика от британците ние стреляме само след като сме осъществили зрителен контакт с врага. В този смисъл нашият метод се доближава до метода на германската антитерористична група „Grenzschutzgruppe-9“ (GSG-9) или израелската Разузнавателна група 269 на Генералния щаб „Sau’eret Maktal“ , известна неофициално като „Момчетата“.
Ако работите съвместно с някого, по-добре е да разберете къде е стрелковото поле на другия, защото, ако не го сторите, лесно може да се избиете взаимно. Повярвайте ми, законът на Мърфи важи за повечето случаи и всяка дреболия, която може да го осуети, трябва да бъде направена.
Във всеки случай аз се радвах да видя, че независимо от липсата на ръководство бойците от Специалните сили си бяха същите запалени момчета. По обед бяхме успели да отмъкнем няколко от старшините от резервата на приказка и няколко чаши бира „Кураж“ в „Розата и магарешкият трън“ на половин миля от портала на поделението.
Задници като Джеф вярват в старомодната военна кастова система, според която офицерите странят от старшините и сержантите. Те командват отзад и се отнасят с хората си като с идиоти. Аз винаги съм вярвал в целостта на групата. И я създавам от върха надолу. Ям, пия, пикая, сера и чукам заедно с хората си. Не искам от тях нищо, което аз не съм направил преди това.
Читать дальше