Двама офицери в туники — капитан и лейтенант — стояха до масата. Имаха вид на книжни плъхове от разузнаването.
Лайъндейл даде нареждания. Ръкостискания. Предложи кафе. Томи и аз приехме. Ескадреният сержант Харви наля. Познавам старшините. Нали и аз съм бил такъв. И никога не забравях уроците от онова време. А погледът на Харви беше същият като на старшината на стария ми взвод Ев Барет, когато беше изправен пред некомпетентен, идиотски, наперен млад офицер, който смята, че златистите петлици го превръщат в Бог. Това е поглед, който означава „Не обръщай внимание на следващото“.
Намигнах на Харви и му кимнах с глава, след което се обърнах към масата, готов за работа. Нетърпеливите плъхове от разузнаването казаха здрасти и започнаха официалното представяне.
Половин час по-късно не знаех повече, отколкото при влизането в стаята и го казах на Джеф. Той не беше провел термични изпитания на складовете. Не беше правил и визуални или звукови проби. Под негов контрол хората му само минали нагоре-надолу около складовете, като се оглеждали за движение. Всяка минута в щаба постъпваха доклади за дейността, изпратени по секретните радиостанции, и се анализираха на една огромна схема. Резултатите можеха да се предскажат: нула.
— Какво ще кажеш за оперативното разузнаване?
Лайъндейл ме увери, че е получил сигурни сведения.
Сигурни и оперативни не винаги означават едно и също. Попитах го откога има данните и от какви източници ги е получил. Каза, че е използвал спътникови данни.
— Какво? — Учудих се как ли е успял толкова бързо да уреди око в небето. Промяната на курса на спътник може да отнеме дни.
Той обясни, че в района имало спътник „Спот“, програмиран да търси данни в района на Портсмут.
Страхотно. „Спот“ са спътници за получаване на изображения за търговски цели. Освен това са френски. А разрешителната им способност беше просто пет метра — с други думи, не можеха да разпознаят всяко нещо, по-малко от 5 метра.
Нямах представа как би ни помогнало това. Свикнал съм с графични изображения от спътници VELA, чиято разрешителна способност е 15 сантиметра от 35 хиляди километра височина. Попитах и за тактическа информация. Например колко е дебел покривът, дали ще издържи група щурмоваци. Какви врати водят към стълбищата и дали пантите им са отвън или отвътре. Могат ли да се изкъртят, или трябва да бъдат взривени с изстрели или с експлозив.
Джеф не можеше да отговори. Увери ме, че тези проблеми ще се разрешат от само себе си, когато групата нападне.
Обясни ми, че лорд Брукфийлд му е помогнал да обработи разузнавателната информация — а той, както и сър Обри, имал пълно доверие в способностите на лорда. Запитах установил ли е дали „Синовете на Горни Вакъф“ са планирали допълнителни мисии. Запитах знае ли дали са въоръжени и с какво и каква комуникация са в състояние да поддържат.
Каза, че тези подробности са от второстепенно значение спрямо първостепенната задача да бъдат нападнати терористите. Посочи едно триъгълно очертание върху картата. Терористите били в тази сграда. Сигурен бил. Съответно, използвайки превъзхождащи сили за преодоляване на всички пречки, бил решен тази вечер да проведе нападение. Да нападне склада, да избие терористите и да залови поне един жив за разузнаването.
Не можех да повярвам на ушите си. Той дори не знаеше колко са терористите. Операцията просто си беше осрана още отсега.
— Ами местните жители? Чули ли сте нещо ново от хората, които живеят около пристанището? — По дяволите, аз щях да съм изпратил хората си на работа из кръчмите.
— Старшини да провеждат независими разузнавателни операции, полковник? Бъдете сериозен — подигравателно изсумтя Лайъндейл. Неговите мърльовци от разузнаването казаха, че не са разговаряли с никой от местните хора, защото не искали да компрометират сигурността на операцията.
— Джеф, старче, вероятно вече си се компрометирал — казах.
Веждите на Лайъндейл се извиха като дъга.
— Как така, стари приятелю? Разговорите ни бяха зашифровани.
— Разбира се, че излъчваните съобщения са били закодирани, но при тях се използва енергия. Не ти трябва оборудване за милион долара, за да подслушваш. По дяволите, аз мога да използвам един шибан телевизор като система за ранно предупреждение.
— Невъзможно.
— Слушай, Джеф, стар хуй такъв, всеки път при чести разговори по радиото телевизорите започват да се смущават. Трептят, екраните показват сняг. Не е необходимо да се купуват високочестотни скенери — и с евтин телевизор може да се постигне същият резултат.
Читать дальше