Ричард Марчинко - Свирепия III (Зелената група)

Кой ги вдишва? Всеки, който се намира в тази територия от шестнадесет квадратни мили, а и малко повече, в зависимост от вятъра. Но тъй като тези хора, които скоро ще умрат, не са ранени по време на експлозията, се прибират по домовете си и се смятат за щастливци.

Обаче не е така. След инкубационния период от един до пет дни жертвите започват да чувстват общо неразположение, с което д-р Робинсън учтиво иска да каже, че се чувстват като насрани. Не спят добре. Събуждат се уморени. Имат миаглия — купешка дума, която означава, че ги болят мускулите. Кашлят и ги болят ставите. Може да не се обадят на лекаря си, защото смятат, че настиват.

Но все едно, те вече са умрели. Само не го знаят. Всъщност изведнъж много от жертвите започват да се чувстват добре. Може би е имало леки пристъпи на треска, но вече я няма. Затова се връщат на работа и разказват на колегите си, че са мислели, че заболяват от поредния грип или ангина, или каквото има (или както се казва, „върлува“) през този сезон. Страхотно — заразяват и хора в работата си.

Внезапно дванадесет часа по-късно върху тях се стоварва цял шибан тон тухли. Първо настъпват сериозни затруднения с дишането — не могат да дишат, а като успеят да си поемат дъх, звучат като някакви проклети хрипливи пушачи с бронхиални проблеми. Отделят литри пот и губят жизненоважни телесни течности. Кожата им побелява, после посинява. Температурата им расте стремително. Изпадат в шок и губят съзнание. Накрая умират. Общо време от първоначалното вдишване на бацила ВА-РРЗ/I: 120–240 часа.

Нека преминем към белодробната чума. Причинява я Yersinia pestis — пълничък, полиморфен бацил. В нормални лабораторни условия Y pestis се влияят от резки температурни колебания. Но щамът, създаден от досадните руснаци, успява да издържи на крайно високи и крайно ниски температури, с което се превръща в идеален „партньор“ на антракса.

Началните симптоми на чумата приличат на тези на антракса — същия вид сериозно неразположение, главоболие, непостоянна треска и студени тръпки, само че най-често са придружени от подуване на лимфните жлези под ръцете и в областта на слабините. Първоначалният стадий трае между четиридесет и осем и седемдесет и два часа. После става наистина кофти. Болните от белодробна чума изпитват постоянно гадене. Понякога повръщат неконтролируемо. Повечето страдат и от диария, придружена с кървене. Дробовете също са засегнати и болните храчат кръв. Неприятна болест, повярвайте. Но не трае дълго — най-много седемдесет и два часа. И настъпва смърт. Общо време от заразяването: пет до осем дни. Не искам да използвам техническия език, но понякога се налага. Та ето: ВА-РРЗ/I е гадно, шибано лайно.

Добре, добре. Виждам, че някои от вас вече вдигат ръце и викат: „Хей, Дик, какво става де?“ Изненадани сте. Питате как така руснаците, нашите нови приятели и практически съюзници, все още разработват бактериологическо оръжие за масово унищожение, а след това го дават на терористични организации, след като не могат да си плащат сметките у дома и се молят за американская помощ.

Нека обясня. Смъртта на Съветския съюз просто беше поредната стъпка в една непрекъсната битка. Някои от възвишените ни предводители не успяват да видят този очевиден факт и затова се шокират, когато открият — о, ужас на ужасите, — че руснаците все още вербуват американски офицери, които да шпионират за тях.

Приятели мои, осъзнайте се. Ние спечелихме Студената война, като докарахме Съветския съюз до фалит, като ги накарахме да изхарчат 74 процента от всяка рубла за отбраната си, докато се разпаднат отвътре. Сега обаче ревизионистите на Студената война — няколко от тях в момента управляват Държавния департамент, а да не говорим за некадърните, смотани, тъпи, загубени и покрити с циреи задници, дето само си сучат пръстите, — които контролират повечето от умствения капацитет на страната и университетите, твърдят, че не военната заплаха и отбранителната политика държаха руснаците настрани, а политически правилната тактика на умерена въздържаност (по-точно наричана омиротворяване чрез хленч) са довели до края на Студената война и разпадането на Съветския съюз.

Извинете, но това е куп конски аки. Разбира се, не смятам да оспорвам историята. Смятам да говоря за бактериологическата война на терористична основа. Факт: лорд Брукфийлд беше тръгнал за Пакистан — дом на нарастващо население от мюсюлмански фундаменталисти, решени да предизвикат хаос. Факт: една врата дели Пакистан от Афганистан — страна с повече лагери за обучение на терористи на квадратен километър от всяка друга на земята, без правителство и с най-богатите полета опиумни макове. Факт: лошите имаха шест кутии с ВА-РРЗ/I, което ги превръщаше в ОШТ — Опасни Шибани Танга — за всеки от нас.