Ричард Марчинко - Свирепия III (Зелената група)

Мик трябва да е седял точно пред шибания спътников комуникационен апарат, защото получих бърз отговор. Казваше, че запитването ми за металните кутии се обработва максимално бързо и ще има резултатите след час. Щеше да провери хотела в Дорсетшир. Попита какви са плановете ни.

Казах му, че тръгваме на изток след Брукфийлд, и поисках да ни помогне, защото парите ми се свършваха. Не можех да използвам фалшивите кредитни карти в Европа. Всъщност не можех да ги използвам никъде, където имаше компютри, защото, ако въведат номерата на сметката от гишето на магазина или летището, след десетина секунди ще се разбере, че картата е фалшива. В такъв случай викат полицията и ви арестуват на място. А това щеше да бъде доста неприятно.

Мик ми изпрати името на свръзката в Ла Специя — един colonnello 114 114 Полковник (ит.). — Б.пр. , който щеше да ми отпусне двадесет хиляди английски лири, да ни даде необходимото оборудване и да вземе смъртоносните кутии, за да му ги изпрати по тайни канали във Великобритания за анализ. Предложи да минем през Бриндизи 115 115 Пристанище в Югоизточна Италия. — Б.пр. до Корфу с ферибот, да се качим на кораб до Албания, да вземем автобус до Тирана и оттам да излетим.

Предадох: „Ние с теб, изглежда, сме женени.“ Мислех да сторя почти същото. Така беше напълно разумно. Албания беше най-бедната страна в района. Трябваше им твърда валута. Нямаше да задават много въпроси. И най-хубавото от всичко — няма компютри, с които да ни открият. Можех да закупя билетите за Пакистан без последствия. Щеше да мине цяла седмица, докато разберат, че сме използвали фалшиви карти, а ние отдавна щяхме да сме изчезнали. Поздравих Мик за добре свършената работа. Казах, че ще използвам името Снърд, когато се обадя на италианското приятелче, за всеки случай, защото Марчинко може да се намира в някой компютър.

Изчакахме още тридесет минути, докато Мик изпрати сигнал на анализа на трофеите ни. Питал най-големите шефове, работещи с бактериологическите оръжия, и те се притеснили доста, че знаел за тези неща. Представлявало смъртоносна и практически неунищожима комбинация от антракс и чума, разработена от руснаците миналата година. Известна била като ВА-РРЗ/І.

Това ме разтревожи. Тревога ли, друг път — направо ме плашеше. Знаех какво става, ако човек вдиша антракс. Като командир на „ТЮЛЕН-група 6“ ми бяха казвали за съветските експерименти за бактериологическа война. През 1979 година загинали над шестдесет души, когато кутия с антракс се отворила в един военноизследователски институт в Свердловск, на изток от Уралските планини, в централната част на СССР. ВА-РРЗ/І беше най-новото и смъртоносно оръжие, резултат на тези изследвания.

В него почти винаги се съчетаваха фаталните свойства на вдишания антракс с най-смъртоносния вариант на чумата, познат като белодробна чума. Комбинацията е сто процента смъртоносна, ако не бъде диагностицирана и лекувана няколко часа след инфектирането — което е практически невъзможно при терористично нападение.

Нека поспрем малко за кратък курс по етиология 116 116 Наука за причините за болестите. — Б.пр. на бактериологическите бойни вещества с любезното позволение на д-р Дж. Д. Робинсън, лекар от Вашингтон, който ми преподаваше тези неща, като бях командир на „ТЮЛЕН-група 6“. И не пропускайте следващите няколко параграфа. Както казваха мъдрите, стари старшини в Офицерската школа: „Ще срещнете този материал отново.“

Антраксът — или според учебниците Bacillus anthracis или B anthracis — е бацил, или бактерия, с пръчковидна форма, който се предава по въздуха. Спорите имат естествена устойчивост на топлина и студ, но тя може да бъде увеличена по научен път. С други думи, възможно е създаването на практически неунищожим щам на B anthracis . Да приемем, че терорист взриви бактериологическа бомба на някое място с много хора. Станция „Виктория“ на Лондонското метро. Международното летище в Лос Анджелис. На световно първенство.

Стотици души биват убити или ранени от експлозията. Това може да се очаква. Настъпва объркване. Настъпва хаос. Мистър Мърфи действа с пълна сила. И никой не се сеща, че бомбата е разпръснала ВА-РРЗ/I върху площ от шестнадесет квадратни мили (точно така, приятели — диапазонът за такава бомбичка е четири на четири мили), защото никой не е търсел бактериологически вещества — властите са изпратили само сапьори, бомбаджии.

Но в този експлозивен троянски кон се крие истинският убиец. Ние вече знаем, че ВА-РРЗ/I не се влияе от топлина. Следователно по идеален начин се съчетава с експлозивите. C-4, „Семтекс“ или чист пластичен експлозив — бууум! И така във въздуха излизат милиарди невидими смъртоносни спори B anthracis .