Ричард Марчинко - Свирепия III (Зелената група)

Последен факт: трябваше да ги спра, преди да пратят кутиите по предназначение и да пострадат цял куп невинни хора.

Отидохме до Ла Специя без проблеми. В Сан Ремо използвах британските си лири и английския си паспорт, за да обменя пари — все още имахме около сто банкноти по петдесет лири от тези, които бях взел от Азис в Кайро. Дадох на всеки от мъжете по петстотин лири в брой, запазих си хиляда и петстотин и обърнах останалите в италиански лири, с което станах милионер. Тъй като не бяхме използвали заглушаващото оборудване, смятах, че Агенцията за националната сигурност не е изпратила кавалерията след нас. Все пак нямаше защо да рискувам. Плащахме за всичко в брой.

Спряхме в Генуа да обядваме, като избягнахме хаоса на пристанището, а отидохме в една малка селска таверна на Виа дела либерта в източния край на града. Минахме през Рапало, Киавари и Боргето ди Вари с постоянна скорост от 120 километра в час, докато стигнахме в Ла Специя точно по времето за коктейли. Гадния, Томи и Пачия крак, които бяха пристигнали първи с моторите си, вече бяха започнали да намаляват запасите от бира на хотел „Джоли“.

Набрах номера, който Мик ми беше дал, и чаках, докато телефонът иззвъня шест пъти.

— Pronto.

— Полковник Анджелоти?

— Si.

— Казвам се Снърд. Приятел съм на вашия приятел от Лондон.

Настъпи малка пауза.

— Si, si. Разбира се. Така се радвам, че сте тук.

— Аз също. Можем ли да се срещнем?

— Разбира се. Очаквах тази среща. Но не в службата ми. Да вечеряме някъде, за да ви дам възможност да опитате нашата лигурийска кухня.

Прозвуча ми добре и му го казах.

— С мен има няколко приятели, също туристи.

— Няма проблем. От общия ни познат разбрах, че имате приятели тук.

Питаше дали познавам много от италианските водолази — „Incursari“ — и дали и те ме познават. Добре.

— Да, много.

— Тогава да идем в една чудесна малка trattoria 117 117 Ресторант (ит.). — Б.пр. извън самата Ла Специя, за да може всичко да бъде по-дискретно. Има едно малко ресторантче, което се нарича „Гамберо“. Да се срещнем там в двадесет и тридесет. Няма как да не го забележите. А и близо до него има хотел, в който може да останете.

— Mille grazie, Collonello. 118 118 Много благодаря, полковник (ит.). — Б.пр.

— Няма нищо, signore 119 119 Господине (ит.). — Б.пр. . — Телефонът замлъкна.

Предложенията му ми звучаха добре. Но за да сме сигурни, че не ни правят номер, веднага отидохме на пристанището и огледахме ресторанта и улиците около него. Параноя? Може би, но не исках изненади.

Започнахме контраразузнавателни мерки към 18,30. Към 21,05 реших, че всичко е готино. Събрахме се, влязохме в ресторанта и си поръчахме шест гарафи с vino di tavola 120 120 Трапезно, наливно вино (ит.). — Б.пр. . Ресторантът имаше изглед към пристанището и ние избрахме голяма маса до прозореца. В ъгъла седеше единственият друг посетител — дребен човек, който невероятно много приличаше на Порки пиг 121 121 Прасе от популярен сериен комедиен мултфилм. — Б.пр. . Облечен беше в неподходящо, крещящо карирано спортно сако, косата му беше пригладена с брилянтин, а мустакът му — тънък като молив. Трудеше се върху чиния с пържени в олио сепии и литър бяло вино.

Сърбахме и гледахме как Порки изяде две чинии и изпи втора гарафа с вино. Усети, че го зяпам, и ми се усмихна. Почувствах се тъпо. Поръчахме още vino и ордьоври. В края на краищата вече минаваше 21,00, а полковника още го нямаше. Към 21,30 започнах да се притеснявам. Порки стана и се запъти към нашата маса.

— Вие трябва да сте signore Снърд. Buona sera. 122 122 Добър вечер (ит.). — Б.пр. Аз съм Лучиано Анджелоти. — Усмихна се. — Моля ви, signore Снърд, вдигнете челюстта си от пода.

— Вие ли сте colonnello Анджелоти?

— Si.

— Но…

— А, сметнали сте, че след като съм приятел на вашия приятел Мик Оуен, съм от — как се казва — Специализираните сили, si ?

— Si.

— Напротив. Познавам Мик от много години. Станахме добри приятели, когато подкрепих една — как се казва — съвместна дейност, да? В Сардиния. Имах нужда от нещо. Той ми го достави. Можеше да си навлече големи неприятности за това — може би щеше да загуби кариерата си. Но все пак отиде и ми го достави. Много, много му бях благодарен.

— Такъв си е Мик.

Италианецът кимна.

— Да, Мик е такъв. Е, оттогава сме — как казвате — общество за взаимопомощ.

— Били ли сте някога в Специалните сили?

Анджелоти избухна в смях и потупа голямото си коремче.