Аарон Флетчър - Птиците свиват гнезда

Щом свърши, той се върна на хълма с конете и Александра започна да изпитва растящо притеснение, което потисна всички други чувства. Беше нещо напълно непознато за нея, реакция към Дейвид Керък просто като към мъж, и не бе свързано лично с него. Като анализира чувството си, тя си даде сметка, че грубото отношение на бандитите към нея бе причината да изпитва недоверие към мъжете като цяло.

Той се спря до едно дърво близо до колибата, където беше завързал останалите коне. Щом ги развърза, предпазливите им погледи се срещнаха, мълчаливо потвърждение за съществуващата между двамата пропаст на враждебност. Докато събираше въжетата за спъването на конете, той понечи да се обърне, сетне погледна отново към нея.

— Овнешкото, което виси зад колибата, е прясно — каза й той. — Чувствай се свободна да използваш всичко тук, което може да ти потрябва.

Чувството й за вежливост изискваше отговор, но Александра успя да си наложи само да му кимне студено с глава.

Дейвид откара конете към кошарата и развърза кучетата. След това отвори вратата и овцете наизскачаха навън, като тръгнаха надолу по хълма. Кучетата тичаха край тях и ги държаха в широка колона, а Дейвид тръгна след стадото яздейки, като водеше със себе си останалите коне.

Щом изчезна, Александра седна покрай тлеещата жарава на огъня пред колибата. Безцелно хвърли съчки върху въглените, а в главата й се блъскаха неясни и объркани мисли. Тя бе зашеметена най-вече от развоя на събитията, от прищевките на съдбата, освободила я от бандитите, за да я остави с Дейвид Керък.

През дългите седмици, прекарани с разбойниците, единствената мисъл, която ангажираше изцяло вниманието й и часовете, в които бе будна, беше на всяка цена да избяга от тях. Сега, когато се бе освободила от тях, тя отново се намираше в капан, макар и по друг начин — този път между нея и семейството й лежаха стотици мили безлюдна Пустош. Дори да се опита да намери овцевъдите на юг, пътят й щеше да бъде изпълнен с опасности. Можеше да се изгуби, да загине от жажда и глад. А близо до нея нямаше никой, освен убиеца на братовчед й.

От съчките, които хвърли върху въглените, започнаха да се издигат тънки ленти дим и след малко дървата лумнаха в пламъци. Александра гледаше огъня и в нея се обади вроденото й чувство да не приема никакво поражение. Независимо от това, че семейството й се намираше далеч от нея, бандитите бяха мъртви и тя не трябваше вече да живее в непрекъснат страх от това да бъде изнасилена. В крайна сметка тя щеше да намери някакъв начин да се върне при семейството си и да се опита да започне живота си отначало.

Александра се изправи, и като си мислеше единствено за най-неотложните си нужди, си наложи да отхвърли за момента всичко останало. Беше гладна и изтощена, но първата й грижа бе нейният одърпан и отблъскващ външен вид, който я бе дразнел в продължение на седмици. В подножието на хълма, водоемът даваше начало на ручей, напълно подходящо място, където най-сетне тя щеше да се изкъпе необезпокоявана от никого. Започна да рови из багажа, като търсеше някаква рокля и други неща сред дрехите, откраднати от бандитите.

Дейвид се обърна, погледна назад и видя, че Александра се движи из колибата. Въпреки че тя бе възкресила мъчителните чувства, които смяташе, че е загърбил в миналото, той изпита съжаление към нея. Разбираше какво е изпитвала като пленница на бандитите, и почувства облекчение, че е заета с нещо, вместо да седи потисната и мрачна, както преди.

Искаше му се да й помогне, да я успокои и същевременно изпитваше силно желание да избяга от нея. Мъчителните спомени за изневярата, които тя възкреси в него, бяха мрачно предупреждение за наказанието, което той веднъж бе платил, поради това, че се бе поддал на красотата и очарованието. Размаха камшика и подкара по-бързо овцете през долината, към мястото, където тя правеше завой, изпълнен с желание да остави зад себе си колибата и красивата жена.

Близо до горната част на долината овцете пасяха шубраците. Той спъна конете и седна под едно дърво, наблюдавайки животните. Долината си беше съвсем същата, както и преди, и въпреки това мигът изглеждаше напълно различен. Предишните дни тя бе сцена на новия живот, който си бе изградил. Сега миналото му се бе появило отново и се бе домогнало до него, като предишният му живот и всичките му страдания бяха нахлули и в новия му живот.

Разбойниците не бяха нищо, освен неприятност, която го заплашваше само физически. Премахването им беше рисковано, но ясно действие. Те обаче бяха довели със себе си човек, който бе напълно невинен от гледна точка на някакво престъпление, но представляващ далеч по-голяма опасност. Александра го атакуваше отвътре, предизвикваше в него състояние на криза, която го глождеше и измъчваше и той не бе в състояние да се бори срещу всичко това.