Аарон Флетчър - Птиците свиват гнезда

— Яденето е много вкусно — отбеляза той.

Александра повдигна рамене, погледна към него през пламъците на огъня, после отмести погледа си.

— Ще стигне за едно ядене — отговори безразлично тя.

Отблясъците от огъня осветяваха прекрасното й лице, превръщайки я в красиво видение и Дейвид трябваше да си наложи да не я гледа непрекъснато. След малко той отново проговори.

— Зная, че искаш да се върнеш в семейството си колкото е възможно по-скоро. Фермата Уайамба се намира на юг от тук и е собственост на Патрик Гарити. Той може да ти помогне да се завърнеш в Сидней, но аз не мога да оставя стадото и да те закарам до Уайамба. Но аз съм сигурен, че Патрик ще дойде да ме посети и ти ще можеш да тръгнеш с него.

Забележките му говореха за загриженост, която изненада Александра, тъй като от резервираното му отношение не бе очаквала подобно нещо, а и след прекараните седмици с грубите и жестоки бандити й се струваше непривично и странно един мъж да се отнася към нея с такава доброжелателност.

— Разбирам ви, че не можете да оставите овцете — каза му тя. — Кога очаквате да дойде мистър Гарити?

— Навярно в края на лятото, след като премине опасността от пожари. Когато си тръгнеш, можеш да вземеш конете и багажа на бандитите, те са си твои. Струват повече отколкото трябва, за да си наемеш придружител до Сидней.

— Баща ми ще плати за транспорта. Онзи, скопеният кафяв кон е мой, но останалите коне и нещата са ваши по право, вие убихте бандитите, не аз.

— Бе ми оказана голяма помощ, която високо ценя.

Александра пропусна темата с вдигане на рамене и двамата отново замълчаха. След като се нахраниха, тя изми чиниите в кофата за вода и Дейвид отиде да си вземе одеялото и го донесе до огъня. После седна и запуши с лулата, като се обърна към Александра.

— Ако искаш, можеш да спиш в колибата — предложи той.

Александра благодари с кимване, като подреждаше чиниите до огъня. След това отиде до багажа, взе оттам одеяло и го отнесе в колибата. Заобиколена от вещите на Керък, тя бе обхваната за миг от безпокойството, което след пребиваването си с разбойниците изпитваше, когато се намираше в близост до някой мъж. Повдигна рамене, опитвайки се да се отърси от това чувство, и се питаше дали то щеше да продължи да я преследва и когато се върне в Сидней. Това обаче беше без значение, тъй като знаеше, че след пленничеството й никой мъж, когото тя би харесала, нямаше да прояви интерес към нея.

Погледна през вратата към Дейвид и си помисли за отношението му към нея. Неговата доброжелателност изглежда беше мотивирана от нещо повече от вроденото му чувство за вежливост. Въпреки че той беше убил братовчед й, тя осъзнаваше, че той не беше обикновен престъпник. Нямаше друг мъж, който да се различава до такава степен от представата за разбойниците, както Дейвид.

Докато пушеше лулата си, Дейвид взе пръчка широколистно дърво и извади ножа от джоба на сакото си. Той бе застанал с гръб към Александра и тя не можеше да види какво прави, но като че ли започна да дялка пръчката, но много скоро я сложи на място и прибра ножа си. След това извади часовник и отвори капака му. Отначало тя си помисли, че гледа колко е часът, но той дълго не откъсваше поглед от него. Когато Александра заспа, той все още седеше край огъня и гледаше в часовника.

Тя се събуди преди изгрев-слънце. Дейвид разчистваше пепелта и запали огън сред все още плътния мрак. След това отиде да провери овцете и конете, а кучетата го последваха. Александра сгъна одеялото си и излезе от колибата. Взе приборите и приготви за закуска каша и чай. Щом чу стъпките на Дейвид, тя сложи тенджерата и канчето върху една скала край огъня.

Дейвид седна и започна да яде.

— Много е вкусно — отбеляза той, — благодаря ти. Но не си длъжна да правиш нищо, Освен това, което ти е необходимо.

— Разбирам — отговори тя. — Но след като ми е даден подслон, докато съм тук, ще върша част от работата, както ви казах снощи. — Тя уви в кърпа останалите от вечерта овнешко и питка, и завърза краищата й. — Това е за обяд.

Дейвид протегна ръка да вземе вързопа, но вместо да му го подаде, тя го остави върху един камък между тях. След това отиде в другия край на огъня. Дейвид забеляза, че тя избягва да стои близо до него и реши, че това се дължи на нейната омраза към него.

Дейвид взе вързопа с храна от камъка и отиде при конете. Оседла и яхна един от тях, поведе останалите със себе си и затвори вратата на кошарата. Овцете наизскачаха вкупом и се понесоха надолу по хълма, а Дейвид вървеше след тях. Когато мина покрай колибата, Александра вдигна очи от огъня и го погледна. Той докосна с ръка шапката си, а тя кимна в отговор.