Аарон Флетчър - Птиците свиват гнезда

Снайвли, който стоеше на открито, напълно незащитен, политна назад и падна.

Другите двама се втурнаха объркани надолу по склона да търсят прикритие в гъстата растителност. Александра скочи в близкия храст, давайки си сметка, че през цялото време непознатият е знаел, че разбойниците са наблизо и ги е очаквал. Но проблемът далеч не бе разрешен. Човекът беше един срещу двама хитри и зли престъпници. Тя запълзя през храсталаците нагоре по хълма, да вземе оръжието на Снайвли.

От другата страна на голата отсечка, мъжете си разменяха изстрели, докато Александра се изкачваше с мъка нагоре. Овчарят беше добре въоръжен, тъй като стреля три пъти едно след друго, когато бандитите се опитаха с непрекъсната стрелба да не му дават време да реагира. Краули изкрещя от болка, очевидно одраскан от куршум, и двамата с Хинтън станаха по-предпазливи. Смъдящата мъгла от барутния дим се разстилаше над голата отсечка и стигна до Александра, когато тя отмина бандитите.

Слънцето вече се показваше, когато тя излезе от храсталаците близо до върха на хълма, овцете продължаваха да вдигат врява с блеенето си, която заглушаваше изстрелите от оръжието долу по хълма. Снайвли се помръдна леко и Александра извади ножа от джоба на палтото си, докато прекосяваше голата отсечка под кошарата, до която той лежеше на няколко ярда от нея.

В този момент тя разбра, че той вече не представлява заплаха за когото и да било. Прострелян през белите дробове, той бе съвсем близо до смъртта, ризата му бе прогизнала от кръв, лицето бяло като платно. Погледът му я проследи, докато вземаше оръжието му, а когато тя започна да изтегля пищова от колана му, повдигна слабо ръка и я постави върху нея.

— Помогни ми! — прошепна той. — Моля те, помогни ми.

— Не мога да направя нищо — отговори тя студено, като отстрани ръцете му и измъкна пищова. — Освен това, и не искам, защото без теб светът ще бъде по-хубав.

Тя взе торбичката му с куршуми и барутника и ги сложи в джоба на палтото си.

— Ти си избрал как да умреш, още когато си решил какъв живот ще водиш, Снайвли.

Като се отдалечи от него, тя се заслуша в изстрелите и погледна към барутния пушек, който се издигаше над храсталаците. Единият от бандитите се намираше долу на хълма по права линия от нея, а другият беше вдясно и доста по-надолу и се опитваше да заобиколи овчаря, и да го изненада с кръстосан огън. Помъкнала дългата и неудобна двуцевка и тежкия пищов, Александра тръгна надолу по склона към бандита, който бе по-близо до нея.

Като пълзеше тихо през шубраците, Александра погледна оръжията и видя петна от ръжда по тях. Никой не беше се грижил за тях и подсипите навярно бяха наблъскани с барутни сажди и ръжда, което можеше да предизвика засечка. Като нямаше никакво време да ги проверява, тя спря колкото да насипе още барут в барутниците в случай, че подсипите бяха частично запушени.

Под ранните лъчи на слънцето гъстата растителност, през която Александра минаваше, докато се спускаше по хълма бе комбинация от ярки петна и тъмни сенки. Когато на около трийсет фута от нея изпищя куршум, тя протегна врат, за да вижда пред себе си, докато се местеше от един храсталак на друг. В този момент забеляза бандита. Беше Краули, който лежеше по корем зад един шубрак със сплетени клони и вперил поглед надолу по склона, трескаво презареждаше двуцевката си.

В гъстата растителност Александра трудно боравеше с голямата и неудобна двуцевка и реши да я остави на земята, докато коленичеше зад един храст. Тя дръпна петлето на пищова, като го придържаше с двете ръце, и подпря дебелата му цев върху клона на един храст. Примижа с очи и се прицели в гърба на Краули, сетне си пое дъх, напрегна тялото си, за да посрещне отскока на пищова, когато падна петлето, и натисна спусъка.

Петлето щракна напред, кремъкът между челюстите му натисна капака на барутника и той се отвори, разпръсквайки дъжд от искри върху барута. Щом чу силното, металическо щракване на спусъчния механизъм, Краули се подпря на земята и погледна през рамо. Грубото му, брадато лице изразяваше учудване и ужас, когато от препълнения подсип на пищова изскочи фойерверк от огън и дим, и той се преобърна на една страна.

Стиснала здраво зъби, Александра не обръщаше внимание на огъня, който леко опърли веждите й и покри лицето й със сажди. Погледна през дима и започна да следи Краули, като движеше пищова. Миг по-късно, пищовът избълва огън, придружен със силен гърмеж. Огромна дупка се появи върху ризата му над колана, когато тежкият куршум раздра стомаха му. За миг лицето му се изкриви от невъобразима болка и пълен шок, сетне почервеня от ярост и той понечи да се изправи, олюлявайки се, и насочи пушката си към Александра.