Аарон Флетчър - Птиците свиват гнезда

Мъжът погледна към старата жена, която стоеше до Дейвид, и й направи знак. Тя му даде да пие отново, сетне се присъедини към останалите жени и децата, а мъжът мълчаливо им даде знак с ръка. Те събраха плетените от трева торби и другите си неща, като двете млади жени носеха съдове за вода, подобни на този на старицата, и пристъпиха към близките два камъка.

Дейвид разбра защо гласът му бе прозвучал прекалено силно за тях — те се разбираха помежду си с жестове и тих шепот. Двамата мъже седнаха на една страна, докато останалите правеха лагер. Една от жените носеше наръч съчки, които мъжете начупиха. Момичето задуха в края на горящата пръчка, след което я докосна до тънките пръчици. Миг след това лумна малък огън и жените, и децата се преместиха около него, ровейки из торбите си.

Стана тъмно и срещу светлината на огъня се очертаха силуетите на хората. След малко старицата се приближи към Дейвид с парче от нещо, печено на огън, и с друго парче, което приличаше на две малки диви смокини. Дейвид си помисли, че печеното месо беше от гущер или някакво друго влечуго, докато го гълташе бързо. След това изяде и малкия горчив плод.

Докато огънят догаряше, аборигените се нахраниха и се настаниха да спят. Дейвид легна, като положи глава върху вързопа си. Храната изгаряше стомаха му и му се повдигаше, а освен това, имаше страшно главоболие, но той бе прекалено изтощен и заспа веднага.

На следващата сутрин двама от младежите взеха пушките и вързопа му и Дейвид последва аборигените навътре в гъсталака в подножието на хълма. Мъжете водеха, а жените и децата вървяха след тях, и Дейвид почти ги изгуби от погледа си. Те се разпръснаха, като се движеха безшумно сякаш бяха сенки и Дейвид само от време на време зърваше някой от тях.

Час по-късно краката на Дейвид вече бяха твърде нестабилни, което го караше понякога да залита и да се препъва. Бе обхванат от трескава слабост, а беше и гладен като вълк. Мъчително главоболие блъскаше черепа му, но най-вече от усилията да се движи изпитваше умопомрачителна жажда.

Сякаш прочела мислите му, една от младите жени неочаквано се оказа пред него. Като махна листата, които не позволяваха да се изпарява водата от съда, който носеше върху главата си, тя го свали и му го подаде. Дейвид пи жадно, след което върна съда. Младата жена го покри отново с листата и го сложи върху главата си, след което изчезна в гъсталака.

Дейвид полагаше неимоверни усилия да не изостава и точно когато почувства, че не може да върви повече, високите храсталаци свършиха. На малко разстояние пред него аборигените се промъкваха един след друг, между твърдите и остри листа на тревата спинифекс, вървейки към широко и дълбоко дефиле. Това беше сухо речно корито, но по време на обилните дъждове в него навярно бушуваше голяма река.

Аборигените се спуснаха в коритото и го прекосиха, стигайки до дълбока сянка под една широка скална издатина, образувана от прииждащите води, и Дейвид ги последва. Мъжете, младежите и децата спряха под надвисналата скала и седнаха на земята. Силно изнемощял, Дейвид се свлече близо до тях, а жените и момичето отидоха назад, където скалата беше само на няколко фута над дъното на дефилето.

Като сложиха встрани торбите си и дългите излъскани тояги, жените и момичето започнаха да дълбаят дупка, използвайки за целта пръчки и парчета от кора на дърво. Когато дупката стана няколко фута дълбока, момичето подаде горящото стъбло на една от жените и се спусна в издълбаното пространство. Започна да изхвърля жълтеникаво-червена песъчлива пръст, а останалите я избутваха встрани. Когато дупката стана по-дълбока, другата жена зае мястото на момичето.

Не след дълго дупката беше вече толкова дълбока, че дълбаенето стана много трудно. От дъното й младата жена подаваше пръстта, сложена върху парчета кори на момичето, което беше легнало с провесена надолу глава, а старата жена държеше краката й. От време на време те се сменяха и Дейвид видя, че пръстта по слабите им голи рамене беше влажна.

Дейвид си даде сметка, че аборигените имаха някакви практически познания по геология, тъй като бяха открили местонахождението на воден източник. Под дъното на дефилето се намираше гранитен или някакъв друг скален пласт, който водата не можеше да премине. По време на наводненията тя се просмукваше в почвата, след което беше задържана в по-долните пластове от скалата. Когато се изкопаеше дупка до това равнище, водата се събираше на дъното, отцеждайки се от почвата наоколо.