Аарон Флетчър - Птиците свиват гнезда

От време на време срещаше и други аборигени, винаги на разстояние и неподвижни. Като си спомни, какво му беше казвал Франк за избягалите затворници разбойници, той започна да следи за пресни отпечатъци от конски копита върху пътя. С течение на времето теренът започна да става по-сух и растителността да се сменя. Саваните бяха покрити с избуяла трева с твърди и остри листа, която варираше от нежно зелено до цвета на узряло жито. Гъсталаци от храстовидни евкалипти покриваха склоновете надолу под безплодните гранитни хребети на хълмовете, а самотни пустинни дъбове се смесваха с гъсти евкалипти. С приближаването на лятото рекичките пресъхваха в блата, в подковообразни водоеми по завоите, където коритата им бяха по-дълбоки.

Това беше сурова земя, където хищник и плячка се бореха за оцеляване, но в нея липсваше жестокият аспект, тъй като беше напълно безлична. С непонятната си безбрежност тази земя притежаваше сурова и властна красота. Меката и приглушена дневна светлина на ранното зазоряване отстъпи пред блясъка на слънцето, което осветяваше пейзажа с почти заслепяваща яснота. След залез-слънце, синият здрач започна да се сгъстява, като мракът настъпваше от всички страни, осветяван от вечерното сияние отвъд хоризонта. Докато Дейвид навлизаше в този напълно нов свят, страданията от миналото му оставаха заключени някъде далеч в съзнанието му, както и часовникът в джоба му със затворен капак.

Късно един следобед той прекоси хълма, който се издигаше над река Кобдогла. Като си построи лагер до нея, той забеляза, че тя отговаря на името, което й бяха дали аборигените като земя на изобилието, тъй като широкия пояс от тучна зелена растителност, граничещ с нея, гъмжеше от животни. Освен това, реката отговаряше и на описанията на Франк, че тече с дъното нагоре, тъй като беше изключително кална.

На запад от реката дните ставаха все по-топли, а обедните горещини предупреждаваха, колко жарки щяха да бъдат дните през декември. Водните източници вече не бяха така начесто и Дейвид следеше манерката му — покрито с кожа шише, да бъде винаги пълна. Веднъж на всеки два-три дни му се налагаше да нощува не покрай река, и тогава делеше водата в манерката с коня си.

Един ден, когато шумовете от птиците замираха постепенно с настъпването на обедните горещини, сменени от песента на цикадите, на няколко ярда пред себе си Дейвид зърна земен папагал. Подплашен от нещо, той се стрелна от храста вдясно от пътеката и профуча над нея като зелена стрела. Конят наостри уши и се извърна към гъсталака, когато Дейвид видя между клоните насочена срещу него двуцевка.

От чифтето излезе пушек, а Дейвид едва успя да изрита дясното стреме, накланяйки се надолу към левия хълбок на коня. Двуцевката го проследи и изгърмя, конят изцвили, десният му преден крак се прегъна и той падна. Като се сгромоляса на земята, Дейвид хвана здраво пушката и лазейки, се добра до храсталака отляво на пътя.

— Ти, мръсен, кучи сине! — крещеше мъжът от храстите, от другата страна на пътя. — Ти, дяволско изчадие такова! Ти, ти ме принуди да стрелям по тъпия кон, ти подла свиня!

Гласът на човека, вбесен до безумие, отекваше рязко над цвиленето на коня, който се гърчеше от болка. Предният му десен крак беше отпуснат и немощен, кървава пяна бе покрила бърните му. Животното бе простреляно в хълбока и дробовете. Залегнал покрай гъстите акациеви храсти, Дейвид вдигна спусъка на пушката си и се прицели в задната част на главата на животното, за да сложи край на мъките му.

Щом стреля, животното подскочи, сетне падна неподвижно върху земята. Мъжът, от другата страна на пътя помисли, че куршумът беше предназначен за него и след остро щракане се чу гръм от пищов, като куршумът окастри клоните над главата на Дейвид. Изстрелът бе последван от нови безумни крясъци, с които мъжът обещаваше бавна смърт на Дейвид, тъй като конят е застрелян.

Като запълзя тихо назад, Дейвид застана така, че между него и преследвача му се изправи стена от гъсталаци, след което зареди пушката, придвижвайки се успоредно на пътеката. На няколко ярда от коня, той се промъкна към единия край на гъсталака. Кракът на мъжа раздвижи тревата зад храста, където се криеше, като протегна врат, търсейки Дейвид.

Като вдигна двуцевката си, Дейвид се прицели в стъпалото му. Натисна спусъка и стреля, след което се наведе, за да избегне пушека и да може да се прицели с другата цев. Когато куршумът се заби в крака му, мъжът изпищя от болка и уплаха и неволно се показа целия. Дейвид се прицели в гърдите му и дръпна другия спусък.